Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Юна стои при парапета, загледан надолу към високата бетонна стена на язовира. От три отвора на двайсет метра по-долу блика вода. Под люковете стената се огъва като огромна детска пързалка. Огромни количества вода се изливат над стената и сетне се пенят по скалистото речно дъно.

Ръката му все още е с превръзка и сакото му е преметнато през раменете. Навежда се над парапета, поглежда към реката и си мисли за колата с двете деца в проливния дъжд. Блъснала се е в светофара при Белста и прозорците ѝ са избити. Вики е с предпазен колан, ала главата ѝ се удря в прозореца заради центробежната сила. Автомобилът мигновено се изпълва със счупени стъкла и вътре нахлува студен дъжд.

След това става толкова тихо, няколко празни секунди.

Момченцето се разпищява ужасено. Вики излиза разтреперана от колата, от дрехите ѝ се посипват парченца стъкло, отваря задната врата, разкопчава ремъците на столчето и поглежда момчето, вижда дали е ранено и се опитва да го накара да млъкне, преди да продължи да кара.

Може би е смятала да продължи през моста, когато внезапно е видяла синята светлина на полицейската бариера от другата страна. Панически завива и слиза от пътя, не може да овладее автомобила и навлиза във водата. Поради рязкото спиране Вики удря главата си във волана и губи съзнание.

Когато колата е започнала да потъва във водата, и двамата сигурно вече са били припаднали. Теченията са уловили безжизнените тела и са ги изтеглили през отворените прозорци, меко и спокойно, повлекли са ги по скалистото дъно.

Юна изважда телефона си, за да се обади на Карлос Елиасон. Гмуркачът от спасителната служба вече стои при моста на електроцентралата. Синият неопренов костюм се опъва на гърба му, докато ръцете му проверяват всеки затегач на регулаторната система.

— Карлос — отговаря шефът на Юна.

— Сусан Йост иска да прекрати разследването — казва Юна. — Но аз не съм готов.

— Това е винаги неприятно, но убиецът е мъртъв… и тогава не е оправдано да се продължава от финансова гледна точка.

— Нямаме никакви тела.

Чува Карлос да промърморва нещо, след което го прекъсва пристъп на кашлица. Юна го изчаква да изпие чаша вода. Мисли си как бе ровил из миналото на Вики, когато откриха детското столче за кола. Как търсеше някого, комуто тя се е доверила, някого, който да знае къде би могла да отиде.

— Може да минат няколко седмици, преди телата да изскочат — прошепва Карлос и отново се прокашля.

— Но аз не съм готов — възразява Юна.

— Ето че пак се инатиш — извиква Карлос.

— Трябва да получа…

— Случаят даже не е твой — прекъсва го Карлос.

Юна поглежда надолу към черен дънер, който се носи по течението и глухо се удря в ръба на язовирната стена.

— Напротив, мой е — казва той.

— Юна — въздъхва Карлос.

— Техническите улики сочат към Вики, но няма никакви свидетели и тя не е осъждана.

— Не можеш да осъдиш мъртвите — уморено продумва Карлос в слушалката.

Юна си мисли за момичето, за липсата на мотив, за това, че е спяло в леглото си след бруталните убийства. Мисли си, че Иглата твърди, че е убила Елисабет с чук, а Миранда с камък.

— Дай ми една седмица, Карлос — добавя той сериозно. — Нужно ми е да получа някои отговори, преди да се прибера.

Карлос промърморва нещо извън слушалката.

— Не те чувам — казва Юна.

— Това е неофициално — повтаря Карлос по-високо. — Но докато тече вътрешното разследване, можеш да продължиш с твоята работа.

— С какви ресурси разполагам?

— Ресурси ли? Ти все още си наблюдател и не можеш…

— Поръчах гмуркач — казва Юна с усмивка.

— Гмуркач ли? — пита Карл ос възмутено. — Знаеш ли колко струва…

— И водач на куче.

Юна чува шум от двигател, обръща се и вижда как един сив автомобил с ревящ двигател спира до неговата кола. Това е „Месершмит Кабиненролер“ от началото на шейсетте години с две колела отпред и едно отзад. Вратата се отваря и от ретроавтомобила се измъква Гунарсон с цигара в устата.

— Аз решавам дали ще има гмуркания — извиква той и бързо се отправя към Юна. — Ти нямаш работа тук.

— Аз съм наблюдател — спокойно отговаря Юна и тръгва надолу към мостчето, където стои гмуркачът и се приготвя.

Гмуркачът е мъж на петдесетгодишна възраст, започнал е да пълнее, но е с широки рамене и мощни мишци. Непромокаемият костюм от хлоропрен е опънат около кръглия му корем и шия.

— Хасе — представя се.

— Не е възможно да бъдат затворени шлюзовете, има риск язовирът да прелее — казва Юна.