Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Започва да закопчава корсажа, когато чува гласове от кухнята. Радиото е оставено включено. Отива да го изключи и открива, че Ева и Ханс-Гунар са яли сладкиш. Подът около шкафовете е целият осеян с трохи. Оставили са пълна до средата чаша ягодов сок на плота и бутилката си стои неприбрана.

Флура взема една попивателна кърпичка, забърсва трохите, изплаква парцала и измива чашата.

По радиото съобщават за убийство в Северна Швеция.

Едно момиче е било открито мъртво в изправителен дом за младежи със склонност към самонараняване.

Флура изстисква парцала и го закачва на крана.

Чува, че полицията не иска да коментира текущо разследване, но журналистът интервюира някои от момичетата в дома в ефир:

— Исках да разбера какво е станало, затова се промуших най-отпред — казва момичето с нестабилен глас. — Но не успях да видя кой знае какво, защото ме издърпаха от вратата. Покрещях малко, но разбрах, че няма смисъл.

Флура взема бутилката сок и тръгва към хладилника.

— Искаш ли да споделиш какво видя?

— Да, видях Миранда, тя просто си лежеше на леглото, точно така, разбирате ли.

Флура спира и се заслушва в радиото.

— Била е със затворени очи? — пита репортерът.

— Не, ето така, двете ѝ ръце бяха пред лицето, за да…

— Ама как лъжеш само — провиква се някой отзад.

Изведнъж Флура чува трясък в пода и усеща как краката ѝ се намокрят. Поглежда надолу и вижда, че е изпуснала бутилката. Стомахът ѝ внезапно се обръща, съдържанието му се надига и тя тъкмо успява да стигне до тоалетната, за да повърне.

Когато Флура излиза от тоалетната, новините са свършили. Една жена с немски акцент разисква менюта, подходящи за есента. Флура събира парчетата стъкло, забърсва сока и се заковава по средата на пода. Гледа белите си, студени ръце, после отива до телефона в антрето и се обажда в полицията.

Флура чака и слуша сухото пращене в слушалката, след което прозвучава първият сигнал.

— Полицията — вдига жена с уморен глас.

— Да, здравейте, казвам се Флура Хансен и бих искала…

— Почакайте — прекъсва я гласът. — Не ви чух.

— Добре — започва отначало Флура. — Казвам се Флура Хансен и искам да съобщя нещо относно убитото момиче на север, в Сундсвал.

За момент настава тишина. Сетне умореният, но спокоен глас прозвучава пак:

— Какво искате да разкажете?

— Заплаща ли се за сведения? — пита Флура.

— Не, за съжаление.

— Но аз… мисля, че видях мъртвото момиче.

— Имате предвид, че сте видели какво се е случило ли? — бързо пита полицайката.

— Аз съм духовен медиум — казва Флура с тайнствен глас. — Имам връзка с мъртвите… И видях всичко, но мисля… но мисля, че ще си опресня паметта, ако ми платите.

— Имате връзка с мъртвите — уморено повтаря полицайката. — Това ли е вашето сведение?

— Момичето държеше дланите си пред лицето — казва Флура.

— Та това го пишат дори заглавията на вестниците — нетърпеливо се сопва служителката.

Сърцето на Флура се свива от срам. Насмалко отново да повърне. По гърба ѝ се стича студена пот. Не планираше какво да каже, но сега разбира, че е трябвало да каже нещо друго. Вечерните вестници вече бяха изложени в супермаркета, когато пазаруваше храна и цигари за Ханс-Гунар.

— Не знаех — прошепва тя. — Казвам само това, което виждам… Видях също така и куп други неща, за които може би бихте проявили интерес да платите.

— Ние не плащаме за…

— Но аз видях оръжието на убийството, вие може би си мислите, че сте го открили, но грешите, защото видях…

— Знаете ли, че можете да бъдете глобена, ако се обаждате в полицията без основателна причина? — прекъсва я полицайката. — Всъщност е наказуемо. Не искам да звуча ядосана, но разбирате, че ангажирате времето ми, докато в същото време някой, който действително е видял нещо, може би се опитва да се обади.

— Да, но аз…

Флура тъкмо успява да започне да разказва за оръжието, с което е извършено убийството, когато в ухото ѝ се чува изщракване. Поглежда телефона и отново набира номера на полицията.

Шведската църква е осигурила на Пиа Абрахамсон временно жилище в голяма дървена къща във вилната част на Сундсвал. Апартаментът е просторен и красив, обзаведен с класически мебели на Карл Малмстен и Бруно Матсон. Църковните настоятели, които ѝ пазаруват храна, неколкократно са настоявали да поговори с някой от свещениците, ала Пиа не може да събере сили за това.