Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Мейсън Бройлс имаше вид на човек, отспал си пълни осем часа предната нощ. Свежо избръснат, с класически тъмносин костюм от „Армани“. Светлосинята риза трептеше на него и подчертаваше очите му. Той стана и без да използва бележки се обърна към съда и заседателите.

— Ваша чест, дами и господа съдебни заседатели. За да разберете какво се случи през нощта на десети май, трябва да вникнете в мислите на две деца, на които е хрумнала една идея. Родителите им са отсъствали от къщи. Те откриват ключовете на новия мерцедес на баща си и решават да се повозят. Не е било правилно, но те са хлапета. Сара е на петнадесет години, а Сам Кабът, ученик в осми клас, само на тринадесет.

Бройлс извърна поглед от съдебните заседатели и го насочи към клиентите си, сякаш искаше да каже „Погледнете тези хора. Вижте лицата им след тежката загуба, причинена от полицейската бруталност.“

Бройлс отново се обърна към заседателите и продължи изложението си.

— През онази нощ Сара е била зад волана. Децата на семейство Кабът са карали из лош квартал, място на висока престъпност, известен ни под името „Тендърлойн“ и са шофирали скъпа кола. Изневиделица друга кола започва да ги преследва.

Ще чуете Сам Кабът да ви казва, че той и сестра му са били ужасени от преследващата ги полицейска кола с включена пронизителна сирена. Сигналните светлини и фаровете са святкали заслепяващо като дискотека от ада.

Ако Сара Кабът беше тук, щеше да свидетелства, че е била толкова изплашена от преследващата ги кола, че се е опитала да избяга, при което е загубила контрол над автомобила и е катастрофирала. Щеше да ви каже, че когато накрая е осъзнала, че я преследва полицията, е изпаднала в шок, защото е избягала от тях, защото е ударила колата на баща си и защото е карала без шофьорска книжка. И защото по-малкият й брат е бил ранен при катастрофата.

Страхувала се е и защото полицаите са имали пистолети.

Но Сара Кабът, която е изпреварила с цели два класа своите връстници, момиче с коефициент на интелигентност сто и шейсет, с почти безкрайни възможности, не може да ни каже нищо, защото е мъртва. А е мъртва, защото обвиняемата, лейтенант Линдси Боксър, е направила колосална грешка в преценката си и е простреляла два пъти момичето в сърцето.

Лейтенант Боксър е стреляла и по Сам Кабът, едва навлязъл в пубертета, умен, любимец на класа, капитан на отбора по футбол, шампион по плуване, изключителен спортист.

Сам Кабът никога повече няма да рита топка, нито да плува. Няма да може да стои изправен, да ходи, да се облича сам, да се къпе сам. Той никога повече няма да може да държи вилица или книга в ръцете си.

Из залата се понесе сподавен стон, когато така описаната от Бройлс трагична картина проникна в умовете на присъстващите. В продължение на цял един дълъг момент Бройлс остана безмълвен в полето, което бе очертал около себе си и своите покрусени клиенти, сякаш спря времето, действителността и истината — умение, овладяно до съвършенство през десетилетията му на бляскав адвокат.

Той сложи ръце в джобовете си, излагайки на показ тъмносините си тиранти и сведе поглед към лъскавите върхове на обувките си, сякаш самият той се мъчеше да асимилира ужасяващата трагедия, която току-що бе описал.

Имаше вид на човек, едва ли не вглъбен в молитва, което бях сигурна, че не е правил никога.

Можех само да седя мълчаливо, вперила поглед в нетрепващото лице на съдията, докато Бройлс ни освободи от това състояние, поглеждайки към ложата на заседателите.

Подготвил почвата за кулминацията, той я произнесе бързо и твърдо.

— Дами и господа, ще чуете свидетелски показания, че лейтенант Боксър не е била на дежурство през нощта на инцидента и че е пила алкохол. И въпреки това е взела решение да се качи в полицейската кола и да стреля с пистолет.

Ще чуете също, че Сара и Сам Кабът са носели оръжия. Факт е, че лейтенант Боксър е имала достатъчно опит да обезоръжи две изплашени хлапета, но през онази нощ тя е нарушила всички правила. Всички до едно.

Ето защо лейтенант Боксър е отговорна за смъртта на Сара Кабът, девойката, чиито забележителни възможности са били прекъснати в един унищожителен миг. Лейтенант Боксър е виновна и за осакатяването на Сам Кабът за цял живот.

Ние молим, след като изслушате свидетелските показания, да признаете лейтенант Линдси Боксър за виновна в прекомерна употреба на сила и в полицейски произвол, довели до неоправданата смърт на Сара Кабът и осакатяването на Сам Кабът.