Том Грейс - Зловеща паяжина

— Жертвата е бяла жена, около четиридесет и пет годишна, с дълга до раменете руса коса и сини очи — продиктува тя, след което измери ръста и теглото на жертвата. — Няма отличителни белези по тялото. Синини по и около лицето свидетелстват, че жертвата е била удряна неколкократно. Синините и охлузванията около китките свидетелстват, че жертвата е била държана за тях по време на нападението.

След това Портър описа подробно всяка от прободните рани, нанесени по гърдите и корема на Олсън. Бяха общо седемнадесет. Всяка от раните беше дълбока, убиецът беше десняк и бе удрял наведен над жертвата, докато тя бе лежала по гръб.

— Дълбочината на раните сочи, че нападателят притежава голяма физическа сила — отбеляза патоложката.

Портър отвори лабораторния комплект и се зае да взема проби от тялото на жертвата. Взе стерилен тампон и внимателно го потърка във вътрешността на устата на Фей Олсън, за да събере клетки от жертвата и евентуално от нападателя ѝ. Остърга върха на тампона по предметно стъкло, после го постави в надписан, двойно запечатан плик. Взе проби и от ануса и вагината.

— Стените на вагината показват сериозни охлузвания и разкъсвания, свидетелство за насилствено проникване — отбеляза Портър.

Тя разопакова пластмасов гребен и внимателно го прекара през русите срамни косми на Олсън и прибра няколко в плик с надпис „Пубисно окосмяване, гребен“. В русите косми имаше няколко преплетени къдрави и черни. Портър запечата плика и го сложи в кутията.

После взе пластмасови пинцети от комплекта и отскубна няколко пубисни косъма от Олсън, които попаднаха в найлонов плик, отбелязан с „Пубисно окосмяване, пинцети“. После повтори процедурата с косата на жертвата и прибра космите в плик, означен с „Косми от главата, пинцети“. После събра проби изпод ноктите на жертвата и взе кръв за изследвания.

Внимателно провери тялото за някакви други чужди следи, после затвори и опакова наново комплекта. Сложи втори комплект на металната маса на колела и я подкара към моргата. Там отвори шкафа, в който се пазеше тялото на Лойд Сътън, махна белия чаршаф, който го покриваше, и отскубна няколко косъма от пубиса, както и няколко от главата му с помощта на пластмасовите пинцети от комплекта. После му взе кръв, покри отново тялото и затвори шкафа.

След като приключи с попълването на необходимите документи за втория комплект, Портър вдигна телефона и набра вътрешен номер.

— Здравей, Бевърли е — каза тя на единия от асистентите си. — Свърших с уликите за двойното убийство. Готови са да заминат за Нортвил.

17 февруари,

LV-станция, Антарктида

— Мисля, че събрахме всичко възможно, майоре — каза Килкъни по радиото на туин отъра. — Ако има други останки, то те са разпилени отвъд зоната на търсене или са зарити под снега по време на последната буря.

— Добре, Килкъни — отговори Сандърс. — Опаковайте всичко и се пригответе за тръгване.

— Разбрано, край.

Ярки оранжеви флагове покриваха леда пред Килкъни — маркери, които очертаваха въображаемата решетка над полето, където лежаха отломките от „Скайър-98“. Квадратче по квадратче, Килкъни и останалите от екипа търсеха следи от тленните останки на екипажа. Задачата беше тягостна, единственият плюс бяха минусовите температури. Просто беше прекалено студено, за да започне разлагане. Откриха разкъсани части от телата на шестима души, обгорели и замръзнали.

Два чувала в товарното отделение на малкия самолет побраха всичко, което успяха да намерят през дванадесетте дни, откакто бяха попаднали на отломките, пет, от които бяха загубени поради лошото време.

Мястото на катастрофата в края на пистата изглеждаше като палатков град, разпънат над отломките като защита срещу вледеняващите повеи на вятъра. Зад преградите въоръжени с чукове, длета и горелки мъже работеха над леда. Помпи с изолирани от студа маркучи отмиваха разтопената маса, а търсачите бързо я избутваха встрани, преди да замръзне отново. Сандърс и екипът му водеха тежка битка срещу твърдия като скала кристалночист лед.

— Тленните останки на екипажа са на път към Макмърдо — съобщи Килкъни, след като откри Сандърс в една от изкопаните дупки зад преградите. — Как се справяте?

— Зле — отвърна Сандърс с горчивина, — скапаните отломки са погълнати от леда. Като бетонирани са.

— Знаем ли нещо повече за самолета?

Сандърс се изплю на леда.

— Според изкопаното дотук мисля, че е истински LC-130. За съжаление, не успяхме да намерим пластината.