Лоренцо Каркатера - Вълка

Нямаше как да знам или да съм сигурен дали ще победим в тази война.

Знаех само, че не можехме да си позволим да загубим.

Трябваше ми време, за да разработя план.

Взех си три месеца почивка от оперативното ръководство на синдиката, за да се подготвя.

Първата крачка щях да направя аз, аз щях да диктувам хода на действията. Но преди още да съм атакувал, бях заслепен от самонадеяност и жестоко ударен.

Грешката беше моя.

Бях планирал да отида за две седмици в Париж със семейството си, като преди това прекарам уикенда в Ню Йорк. Жена ми и децата горяха от нетърпение да тръгнем. Бях си отделил време, което да прекараме заедно. Никога не съм си падал по отпуските и почивките и затова, когато се съгласих, семейството ми реагира с радостни викове.

Не мога да ви опиша колко щастлив се почувствах в тези няколко минути.

Оставих Лиза да се погрижи за организацията. Тя и дъщерите ни трябваше да излетят рано сутринта от Лос Анджелис и да кацнат в Ню Йорк няколко часа преди мен, да имат време да се настанят и да обиколят магазините, докато аз приключвам сделката за имота в Невада, върху която бях работил две години. Синът ни Джак щеше дами прави компания. Дори мислех да му дам да ме бие на шах, докато летим към Ню Йорк.

Лиза ме беше склонила да пренебрегна дори най-елементарните предпазни мерки. И аз ги изпратих трите сами, без никаква защита. За да компенсирам частично, качих на самолета един от новите бодигардове, като му взех място два реда зад жена ми. Но това изобщо не беше достатъчно.

По-малко от час след началото на полета шестима мъже — всичките въоръжени с швейцарски сгъваеми ножчета, а един от тях заплашил, че има залепено експлозивно устройство по тялото си — превзели контрола върху самолета и взели за заложници всичките 187 пътници на борда. Сред пътниците имало двама въздушни шерифи под прикритие — единият в туристическата кла̀са, а другият в първа кла̀са, от другата страна на коридора, до който се намирало, мястото на Лиза. Двамата въздушни шерифи били въоръжени с пистолети. Шестимата терористи се били разпръснали в двата салона, като всеки от тях се прикривал зад някоя пътничка. Шерифите издебнали подходящия момент и открили стрелба. Но претъпканият самолет не е никак подходящо място за престрелка, колкото и добре да са обучени стрелците. И времето, и пространството са крайно недостатъчни, а и твърде големи са шансовете нещо да се обърка.

Полет № 33 на „Делта Еърлайнс“ по маршрут Лос Анджелис-Ню Йорк не беше изключение.

Впоследствие се сдобих с доклада на разследващите за случилото се. След като въздушните шерифи насочили оръжие към терористите и им извикали да се предадат, настъпила голяма паника и хаос, неистови писъци. Двама от терористите успели да обезоръжат единия от полицаите, като го ранили с нож в дясната ръка и взели пистолета му. Шерифите проявили невиждана храброст и твърдост и се съпротивлявали яростно. Терористите, изглежда, също били обучени, защото явно не ги било страх от смъртта, а още по-малко ги било грижа за живота на невинните заложници. Крайният резултат бил предвидим и много болезнен: шестнайсет убити, в това число шестимата терористи и моя млад бодигард, осем тежко ранени. Половината от убитите пътници бяха загинали от огнестрелни рани, включително един директор от Силициевата долина и сина му, които бяха седели на местата, първоначално предназначени за мен и Джак. Трима бяха удушени. Неколцина други бяха умрели от множество прободни рани е нож. Двама бяха получили инфаркт.

Трима от загиналите бяха от семейството ми.

Гърлото на жена ми Лиза беше прерязано. Според заключението на съдебния лекар тя беше умряла от голяма загуба на кръв, без да може да помръдне, а болката от мисълта за наближаващата смърт, която е изпитвала, е била засилена от невъзможността да помогне и да защити децата си.

Невръстен терорист беше смазал с пожарогасител черепа на най-малката ми дъщеря Пола. Главата ѝ беше облегната върху малкия илюминатор, отворените ѝ очи бяха вперени в ясното синьо небе.

Сестра ѝ десетгодишната Сандра, беше улучена с два куршума — всеки изстрел смъртоносен. Единият куршум беше влязъл и заседнал в гърлото ѝ, а вторият я беше ударил под дясната скула. Куршумите бяха обезобразили лицето ѝ.

В онези ужасни последни мигове на трите ми най-любими същества, когато от смъртта са ги делели секунди, аз бях в компанията на непознати и подписвах договори за седемцифрени суми, слагайки край на едно успешно — но вече безполезно — бизнес начинание.