Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Ако Юхансон възнамеряваше да говори за това, тази тайна беше станала всеизвестна: убеждението, че бяха открили истината, но тя чисто и просто бе недоказуема. А дори и да бяха сгрешили, това също не можеше да се докаже.

Да разкаже тайна за самия себе си? Цуни ме отзад , помисли си Ана Холт на слизане от таксито пред заведението.

Срещнаха се в кварталната кръчма на Юхансон. Малък италиански ресторант само на няколко пресечки от жилището му на Сьодер. Превъзходна храна, още по-добри вина, Юхансон в най-чаровното си настроение. И персонал, който се държеше към него като към крал — сигурно такъв и беше на това място, а към нея — като към негова коронована спътница.

Сто на сто ги е предупредил, помисли си Холт. Че са колеги и тя не е „някоя шибана любовница“, която е завлякъл там.

— Преди да дойдеш, им споменах, че работим заедно — сподели Юхансон с усмивка. — Да не си пълнят малките главички с разни приумици.

— Почти го заподозрях — усмихна се и Холт.

Човекът, който премисля всичко много ходове напред.

— Да, не е ли странно, Холт — поде Юхансон. — Че премислям нещата предварително.

— Ами на моменти ме побиват тръпки — отвърна Холт. — Но тъкмо сега се чувствам отлично — добави.

А не винаги е така, си каза.

— Бродяга и ясновидец — кимна Юхансон. — А не винаги е така, ще знаеш. Понякога и аз бъркам.

— Тази тайна ли смяташе да ми разкриеш?

— Не, разбира се — отвърна той със засегнат вид. — И през ум не би ми минало да споделя подобно нещо. Цялата ми северна убедителност би се изпарила на мига. — Юхансон се усмихна пак и надигна чашата си.

— Изключително забавен си, Ларш. Когато си в това настроение. Но тъй като умирам от любопитство…

— Напускам — прекъсна я Юхансон. — Махам се след седмица. Подадох си оставката без предизвестие.

— Надявам се, не се е случило нещо — обади се Холт. Какво е намислил пък сега, зачуди се. Какви ми ги говори?

Нищо според Юхансон. Нищо не се било случило и наистина не бил намислил нищо. Затова пък стигнал до прозрение. От чисто лично естество.

— Изпълних дълга си — обясни ѝ. — Всъщност трябваше да се махна след година и половина, но тъй като изпълних своя дълг, след над четирийсет години приключвам с живота си на полицай, та няма никаква причина просто да седя и чакам времето да изтече. Говорих с жена си — продължи той. — Тя намира идеята за превъзходна. Разговарях с ръководството и началника на кралската полиция. Опитаха се да ме убедят да остана до края. Благодарих им за доверието, но отказах учтиво. По същия начин отклоних и ред други предложения за работа и задачи.

— А кога смяташе да споделиш с колегите? — попита Холт.

— Ще бъде оповестено в четвъртък след заседание на ръководството.

— Какво смяташ да правиш после? — попита Холт.

— Ще си копам зелките и ще гледам да остарея комфортно — отвърна Юхансон и кимна замислено.

— Но защо тогава го споделяш с мен? Преди всички останали колеги?

— Защото имам и един въпрос — отговори Юхансон.

Знаех си, помисли си Холт. Знаех си, каза си тя.

— Но тъй като в момента си добила точно този вид, смятам да първо да те успокоя. Не те поканих тук, за да ти направя предложение за брак. Отговорът е не. А как е твоят колега Ян Девин?

— Добре — отвърна Холт. — Как се чувства скъпата ти съпруга Пиа?

— По-добрата ми половинка, искаш да кажеш — изведнъж стана сериозен той. — Чувства се като перла в златен обков.

— Ами въпросът — напомни му Холт. — Имаше въпрос.

— О, да — отвърна Юхансон. — Явно имам в главата някакъв бъг напоследък — само да сменя темата и…

— Давай сериозно, Ларш. Хайде бъди сериозен.

— Искаш ли да станеш главен комисар в комисариата на Вестерурт? — попита я Юхансон.

Главен комисар в комисариата на Вестерурт? Та нали вече има работа. Работа, която ѝ допада. Колеги, които харесва, сред тях един, с когото започна връзка преди месец. Тъкмо последното май е единствена причина да смени работата си, прецени тя. Връзките на работното място съсипват любовта. Съсипват не само любовта впрочем.

Месечна заплата по-висока с 20 000. Работно място близо до жилището ѝ. Успешно поддържан полицейски район. Един от най-добрите. Предизвикателство ще е да ръководи стотици сътрудници, някои от които бяха най-образцовите полицаи в региона. Като оставим настрана всичко дотук, имаше един-единствен повод Юхансон да попита точно нея.

— Има само една причина да предложа на теб — каза той. — Една — повтори и вдигна дългия си показалец.