Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Тойвонен не беше искрен със своята шефка Ана Холт. Преди повече от 25 години като млад полицейски стажант, или „лисица“ както се казваше по онова време, пък и до днес сред полицаите от неговото поколение, изкара тримесечен стаж в отдел „Насилие“ в Стокхолм. За ръководител му се падна криминален инспектор Еверт Бекстрьом.

Вместо да научи „лисугера“ на нещо свързано с работата на следователя, Бекстрьом го бе превърнал в свой личен роб. Въпреки гордия произход на Тойвонен, поколения селски жители и воини от Карелия, Бекстрьом го третираше като руски крепостен селянин. Използваше го да подрежда хаоса на бюрото му, да изпразва кошчетата му за боклук, да мете пода, да прави кафе, да купува датски сладкиши, да го разкарва из града със служебната кола по най-различни мистериозни задачки, които очевидно много рядко имаха нещо общо с работата, да спира, за да му купи хотдог с картофено пюре, като му се прияде. Да плаща с оскъдната си стажантска заплата, понеже Бекстрьом все бил забравил портфейла си в службата. Веднъж, когато ги разпределиха за охрана на посолство, Бекстрьом дори го принуди да излъска обувките му, а на място го представи на пазача като „моя лисугер, финско селянче, ще знаеш“.

Тойвонен бе неколкократен шведски шампион по борба и класически, и свободен стил, та би могъл с лекота да строши всяка кост на Бекстрьом, без дори да си извади ръце от джобовете. Тази мисъл не го бе напускала и за миг, но тъй като бе решил да стане полицай, истински полицай за разлика от своя ръководител, просто стискаше зъби и се въздържаше. Поколения карелски селски жители и воини, замесвали от памтивека в хляба си дървесна кора. Двайсет и пет години по-късно му бе просветнало пред очите. Доста му бе просветнало.

През нощта Тойвонен сънува най-сладки сънища. Най-напред размекна шопарчето с хватка, изпробва халф и двоен нелсън плюс още номера̀, за които щяха да го дисквалифицират по време на активната му кариера. След като го подготви по този начин, той приложи на Бекстрьом няколко преобръщания със захват в бърза последователност. За финал сключи ножица с крака на неговия къс тлъст врат. И ето ти го 25 години по-късно, проснат с морава физиономия, размахал къси тлъсти ръчички, а Тойвонен изпъшква от удоволствие и стиска още малко по-силно.

Две-три години преди да се появи в полицията на Солна, комисар Еверт Бекстрьом бе изгонен от естествената си среда в Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция и препратен в Отдела за издирване на вещи в стокхолмската полиция. Или дюкяна за намерени вещи, както всички истински полицаи, включително и самият Бекстрьом, наричаха този последен склад за откраднати велосипеди, изгубени портфейли и заблудени полицейски души.

Бекстрьом бе станал жертва на коварни интриги. Бившият му началник Ларш Мартин Юхансон, лапландско копеле, консуматор на ферментирала херинга и прикрит социалист, чисто и просто не издържа на успешната му битка с все по-нарастващата тежка престъпност. Затова пък сплете въже от всички нишки на клеветата, надяна примката на врата на Бекстрьом и лично ритна столчето изпод краката му.

Очевидно работата в дюкяна за вещи си бе чисто наказателно назначение. През последвалите две години принуждаваха Бекстрьом да издирва откраднати велосипеди, изчезнал багер, яхта, която се оказа потънала в крайните райони на архипелага, различни видове опасни за околната среда отпадъци и най-обикновени кофи за външни клозети. Това би пречупило и най-силния, но Бекстрьом издържа. Възползва се от ситуацията по оптималния начин. Издири един от отдавнашните си контакти, стар търговец на произведения на изкуството, онзи му даде нужния съвет и той намери открадната маслена картина на стойност 50 милиона, уреди се със заслужена сума като страничен доход, а полудебилните му началници си присвоиха почестите. С това бе свикнал и можеше да го преглътне.

През есента на следващата година същият информатор му пусна любопитни сведения за самоличността на убиеца на министър-председателя Улоф Палме, а той самият не се тутка нито миг. За нула време надуши и оръжието на убийството, и заговор между четирима високопоставени граждани. Безспорно тясно свързани с престъплението. Имаха общи корени далеч назад във времето. Чак до 1960-те, когато следвали право в Стокхолмския университет, а през свободното време се отдаваш на, меко казано, перверзни и престъпни дейности. Между другото имаха и таен съюз, наречен „Приятели на пичката“.