Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Кученцето ѝ бе скочило от коша, притича се на помощ на своята стопанка и вече унищожаваше със зъби скъпия му жълт панталон. След това Брит-Мари Андершон, жена, навършени 60 години и в криминологичен смисъл почти невъзможна извършителка на двойно убийство, грабна бутилката коняк от масата и я стовари върху лицето му.

— По дяволите, Аника — изрева Бекстрьом, докато в главата му се редуваха светкавици и мрак.

Но по-скоро би предпочел да умре, отколкото да вика за помощ, ако жена се опитва да го прати на оня свят.

Криминален инспектор Аника Карлсон нахлу в стаята със скоростта на старовремски снаряд. Изрита настрана Малчо, който прелетя косо през помещението, цапардоса господарката му със своята телескопична полицейска палка: два пъти по раменете, два пъти по ръцете. После закопча Брит-Мари Андершон с белезници. Сграбчи я за косата, дръпна рязко главата ѝ и отправи към нея единственото послание, валидно между жени в екстремна ситуация.

— Дръж се прилично, вещице, че ще те пречукам — заплаши Аника Карлсон, без ни най-малко да звучи нито като посестрима, нито дори като полицай от женски пол.

Остатъка от нежните си грижи посвети на своя шеф, комисар Еверт Бекстрьом.

— Опасявам се, че дъртата вещица ти е строшила носа, Бекстрьом — отбеляза тя, докато Фелисия Петершон и Ян О. Стигсон изнасяха Брит-Мари Андершон от апартамента ѝ.

— Няма нищо — изфъфли той, а кръвта му шуртеше и от двете ноздри. Мушна ръка под ризата си и измъкна касетофона, който бе прилепил с лейкопласт към корема си под жълтото ленено сако, дето му стоеше така добре. — Здраве да е, стига касетофонът да работи — отбеляза Бекстрьом. — Само ми намери лепенка, та да можем да се върнем в управлението — каза ѝ и стисна нос с дебелите си пръсти.

Едва-що Бекстрьом бе залепил лейкопласт върху счупения си нос и влязъл в кабинета си, колегата Ниеми нахлу задъхан.

— Бекстрьом, какво стана, по дяволите? Изглеждаш така, сякаш те е размазал валяк.

— Заеби сега, Ниеми. Казвай!

— Пробив в разследването — обясни той. — Преди миг се обадиха колегите от лабораторията, че имат ДНК от ръкавиците за миене на чинии, които онзи поляк откри в контейнера. ДНК на жена.

— Чистачката на Даниелсон — предположи Бекстрьом, сега вече знаеше.

— И аз така си помислих — отвърна Ниеми.

Финското селянче трябва да е кръгъл идиот, помисли си Бекстрьом. Все пак лайнарчето е прекарало дни наред в апартамента на Даниелсон, а кой, по дяволите, би назначил сляпа чистачка.

— Допреди да открият същото ДНК под ноктите на Акофели — съобщи Ниеми. — Май единственият ни проблем е, че не намираме съвпадение в регистъра. Не знаем коя е.

— Вчерашни новини, Ниеми — обобщи Бекстрьом и се облегна назад на стола си, макар носът да го болеше просто сатанински. — Вече кисне в ареста — продължи той. — Между другото, добре че дойде. Намини да вземеш малко биологичен материал от нея, така и така си тук. После искам ти и твоят човек, онзи колега от Южна Америка, да направите обиск на апартамента ѝ. Там именно е убила Акофели. А остане ли ви някакво излишно време, колата, с която се е отървала от тялото му, стои долу в гаража.

— Какви ги плещиш, Бекстрьом?

— Аз съм полицай. Така че това го разгадах още преди две седмици.

Сетне Тойвонен.

— Поздравления, Бекстрьом. Май с теб дори можем да започнем да общуваме като хората, стига да си наясно кога да си затваряш устата.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом. — Стопляш сърцето на старото ченге, ще знаеш.

— За нищо — Тойвонен се ухили и си тръгна.

Ще те убия, малък лисугер, помисли си Бекстрьом.

После се обади прокурорът.

— Здрасти, Бекстрьом. Току-що чух, че си спипал нашия извършител, тоест в случая извършителка.

— Да — отговори Бекстрьом.

— Говорих и с Ниеми — продължи тя. — Мисля да уредим процедурите по задържането още утре предобед. Имаме достатъчно основания.

— Радвам се за теб — отвърна Бекстрьом и затвори.

Ана Холт дори слезе до кабинета му.

— Поздравления, Бекстрьом — кимна тя и се усмихна. — Ти уби дракона.

— Благодаря. Как стои въпросът с пресконференцията?

— Мисля малко да отсрочим — Аника Холт поклати късо подстриганата си тъмнокоса глава. — Множко ни се насъбра в последно време. Струва ми се, че засега ще е достатъчно само прессъобщение. Утре, след процедурите по задържането.

Разбира се, помисли си Бекстрьом. Първо ми отнемате честта. После ми отнемате и славата. Останаха ми само оръфаният ленен панталон, разбитата холна масичка, окървавеният килим и дупките от куршуми по стените и тавана в някогашния ми дом. За отплата получавам кристална ваза, която връчих на съседа алкохолик, и полицейска значка, дето трябва да е принадлежала на някакъв откаченяк, който дори не е бил достатъчно мъж, че да се разкрие пред хората, та му се е налагало да се боричка с други чудовища в трика, за да се кефи.