Ю Несбё - Жажда

— Как един човек се превръща във вампирист?

— На този въпрос не може да се даде универсален отговор, но в класическия случай всичко започва с някакво ключово събитие в детството. Бъдещият вампирист преживява инцидент, при който самият той или някой друг получава силен кръвоизлив. Или опитва вкуса на кръвта. Това предизвиква интереса му. Известният вампирист и сериен убиец Джон Джордж Хейг например е бил наказван от майка си, религиозна до фанатизъм. Биела го е с четка за коса, а после той е облизвал потеклата от раните кръв. По-късно, през пубертета, кръвта обикновено става източник на сексуална възбуда. Тогава бъдещият вампирист започва да експериментира с кръв; първоначално изпробва така наречения автовампиризъм, тоест нанася си рани с остри предмети и пие от собствената си кръв. После убива мишка, плъх, котка или друго дребно животно и опитва от неговата кръв. И така, постепенно, лека-полека набира куража да пие кръв от друг човек. В общия случай след това го умъртвява. Така се превръща в пълнокръвен вампирист. Двусмислицата не беше умишлена.

— А как се вписва изнасилването в цялото престъпление? Знаем, че Елисе Хермансен е станала обект на сексуално посегателство.

— Макар сексуалното често да съпътства престъпния акт, за зрелия вампирист то отстъпва пред удовлетворения стремеж към власт и контрол. За Джон Джордж Хейг например половият контакт е стоял на заден план. Държал предимно на кръвта на жертвите си. Между другото, пиел я от чаша. Убеден съм, че за Вампириста в Осло кръвта също е по-важна от сексуалния акт.

— Старши инспектор Брат?

— Ъъъ… да?

— Съгласна ли сте с господин Смит? Кръвта по-важна ли е за издирвания вампирист от секса?

— Нито имам право, нито искам да коментирам.

Водещият побърза да се обърне пак към Смит. Стана му ясно, че той е по-благодатният събеседник.

— Господин Смит, вампиристите смятат ли се за вампири? С други думи, мислят ли се за безсмъртни, стига да избягват слънчева светлина? Въобразяват ли си, че с ухапване могат да превърнат някого също във вампир, и прочее?

— Това не важи за клиничния вампирист, страдащ от синдрома на Ренфийлд. Решението да нарекат синдрома именно на Ренфийлд, слуга на граф Дракула в романа на Брам Стокър, не е особено сполучливо. По-правилно би било да се казва „синдром на Нол“ по името на психиатъра, който го споменава за пръв път. От друга страна, Нол не се е отнасял сериозно към вампиризма. Статията му за синдрома била замислена като пародия.

— Възможно ли е този човек да не е болен, а някакъв наркотик да поражда жаждата му за човешка кръв, както например метилендиоксипировалеронът, известен и като „соли за вана“, през 2012 подтикнал злоупотребяващи с него да нападат хора в Маями и Ню Йорк, за да ядат от телата им?

— Не. Консуматорите на МДПВ са проявили канибализъм в състояние на тежка психоза. Не са били способни да разсъждават рационално или да съзнават последствията от действията си. Полицията ги е заловила на местопрестъплението, без те да направят опит да избягат. Типичният вампирист също е подвластен на жаждата си за кръв и понякога също губи трезвия си разсъдък, но в конкретния случай действа по предварително начертан план, защото тя или той дори не е оставил следи — ако се вярва на „Ве Ге“.

— Възможно е да е жена?

— Просто се опитах да проявя политическа коректност. Повечето вампиристи са мъже, особено когато пиенето на кръв е в комбинация с насилствени прояви като в настоящия случай. Вампиристките се задоволяват с автовампиризъм, търсят себеподобни, с които да си разменят кръв, набавят си кръв от кланици или се навъртат около кръвни центрове. В Литва имах пациентка, която беше изяла канарчето на майка си живо…

Катрине чу първото за вечерта стъписано ахване на зрител. Нечий самотен смях бързо секна.

— С моите колеги най-напред помислихме, че се касае за така наречената видова дисфория. При нея пациентът смята, че представлява вид, различен от онзи, който предопределят физическите му белези. В конкретния случай с канарчето пациентката според нашите предположения се идентифицира с котка. После обаче разбрахме, че сме се натъкнали на случай на вампиризъм. За жалост „Сайколъджи Тудей“ не се съгласи. Ако искате да прочетете статията по темата, влезте на Халстайн.Психолог.ком.

— Старши инспектор Брат, има ли основания да заключим, че из Осло върлува сериен убиец?

— Не — отговори Катрине след две секунди размисъл.