Ю Несбё - Жажда

— Защо?

— По-скоро ще умре, но няма да се върне тук. На него фантазиите не му стигат, той има нужда да ги осъществява .

— Май все пак го познаваш доста добре.

— Знам какво го тласка.

— Какво? Същите дяволски хормони като теб ли?

Старецът сви широките си рамене.

— Всеизвестно е, че свободният морален избор е илюзия. Единствено химическият състав в мозъка определя поведението ни — и моето, и твоето, Хуле. На някои типове поведение поставят определена диагноза: хиперкинетично разстройство с дефицит на внимание, генерализирана тревожност. Назначава се медикаментозно лечение, психотерапия. Други получават етикет „престъпник“ и „злодей“ и ги лишават от свобода. Причината обаче е една и съща. Химичен дисбаланс в мозъка. Подкрепям възгледа, че трябва да лишават от свобода изнасилвачи като мен. Дявол да го вземе, ние се гаврим с дъщерите ви — засмя се стържещо Фине. — Изметете ни от улиците, заплашете ни с наказания, за да не следваме поведението, което ни диктуват сбърканите ни мозъци. Но не. Вие сте толкова жалки, че от страх ви е нужно морално оправдание, та да ни тикнете зад решетките, и скалъпвате разни тинтири-минтири за свободен избор и свято наказание . То било част от висша справедливост, която се основава на универсален, вечен морал. Моралът не е нито универсален, нито вечен. Той в най-голяма степен зависи от духа на времето, Хуле. Преди няколко хилядолетия радушно приемали секса между мъже, после започнали да затварят хомосексуалистите в тъмници, а сега политиците крачат рамо до рамо с гейовете на техните паради. Всичко се определя от конюнктурните потребности на обществото. Моралът е гъвкава категория, чието съдържание се променя в съответствие с духа на времето. Моят проблем е, че съм роден във време и страна, където обществото отхвърля мъжете, разпръскващи безразборно семето си. Ала след една пандемия например, когато човешкият род ще има нужда да се изправи на крака, Свайн Фине Годеника ще бъде опора на обществото и спасение за човечеството. Нали, Хуле?

— Ти поне само заплашваш жените да родят децата ти, а Валентин ги убива. Защо не ми помогнеш да го хвана?

— В момента не ти ли помагам?

— Залъгваш ме с общи приказки и демагогски дрънканици. Ако ми дадеш нещо по-конкретно, ще кажа една добра дума пред началството да ти намалят присъдата.

Хари чу как Вюлер започна да търка подметките си в пода.

— Наистина ли? — Фине поглади мустак. — Макар да си наясно, че изляза ли оттук, веднага ще подновя старата си практика? Явно за теб е много важно да хванеш Валентин, щом си склонен да пожертваш честта на толкова много невинни жени. Но ти просто не можеш другояче — той потупа слепоочието си с пръст. — Химическият дисбаланс…

Хари мълчеше.

— Но да отговоря на щедрото ти предложение. Първо, през март идната година присъдата ми изтича и ще ме пуснат. Кажи-речи вече съм я излежал. Второ, преди две седмици ме пуснаха в отпуск и знаеш ли? Домъчня ми за килията. Благодаря ти за предложението, но няма нужда. Я ми кажи при теб как е хавата, Хуле. Оженил си се, чувам. Имал си и доведено копеле, така ли? Спокойно ли живеете?

— Мхм. Това ли е всичко, което ще ми кажеш, Фине?

— Да. Ще ви следя с интерес.

— Мен и Валентин ли?

— Теб и семейството ти. Ще очаквам да те видя в комитета по посрещането ми, когато ме пуснат — смехът на затворника премина в мокра кашлица.

Хари стана и даде знак на Вюлер да почука на вратата.

— Благодаря ти, че ми отдели от скъпоценното си време, Фине.

Престъпникът вдигна дясната си ръка пред лицето и махна.

— До скоро виждане, Хуле. Беше ми приятно да обменим информация за бъдещите си п-планове.

През дупката на ръката му лъсна зловещата му усмивка.

Ракел седеше до кухненската маса. Шумът и ежедневните ангажименти тушираха до известна степен болките, но останеше ли без работа, която да я разсейва, вече не можеше да ги игнорира. Почеса се по ръката. Снощи обривът беше съвсем лек, сега се зачерви силно. Когато лекарят я попита дали уринира редовно, тя машинално отговори утвърдително, но сега, след като започна да обръща повече внимание на посещенията си в тоалетната, забеляза, че през последните две денонощия почти не е отделяла течности. Освен това все се задъхваше. Като човек с лоша физическа подготовка, а тя тренираше редовно.

От входната врата се чу дрънчене на ключове. Ракел стана.

Вратата се отвори. Влезе Хари — блед и уморен.