Том Смит - Дете 44

Ледът пропадна.

Лев не почувства веднага студа, загрят от действието на амфетамина, но знаеше, че трябва да действа бързо. При тази температура разполагаше със секунди. Обърна се. На две места светлината проникваше през дупките в леда, но иначе водата беше тъмна, скрита от слънцето от дебелия слой сняг. Оттласна се от дъното и се понесе надолу по течението. Не виждаше нищо, но плуваше все по-нататък, като опипваше сляпо вдясно и вляво. Дробовете му страдаха за въздух. В отговор той увеличи скоростта, зарита по-силно и заплува по-бързо. Скоро нямаше да има избор, трябваше да се върне или да умре. Осъзнал, че няма да има втора възможност, че връщането с празни ръце може да означава разстрел, направи ново загребване надолу по течението.

Ръката му докосна нещо меко: беше плат, крак, обут в панталон. Беше Бродски, когото течението беше притиснало към леда. Беше отпуснат, но докосването на Лев като че ли го върна към живота и той започна да рита. Лев се гмурна под него и го хвана за врата. Изпита остра болка в гърдите. Трябваше веднага да изплува и да поеме въздух. Обвил врата на заподозрения с една ръка, се опита да разбие леда над главата си, но ударите му отскачаха от гладката твърда повърхност.

Бродски престана да се съпротивлява. Решил да умре, потискайки инстинкта си да оцелее, той отвори уста, напълни дробовете си с ледена вода в предусещане на смъртта.

Лев виждаше потоците слънчева светлина нагоре по течението. С всички сили движеше краката си и двамата се устремиха към светлината. Пленникът му не даваше признаци за живот, беше в безсъзнание. На Лев му се виеше свят, не можеше повече да сдържа дъха си. Оттласна се още веднъж и усети слънчевата светлина по лицето си. Двамата мъже изплуваха на повърхността.

Лев отново и отново си поемаше въздух. Но Бродски не дишаше. Лев го теглеше към брега, като си пробиваше път през късовете лед. Кракът му докосна дъното. Излезе на брега, дърпайки пленника след себе си. И двамата бяха посинели от студ. Лев не спираше да трепери, докато Бродски оставаше неподвижен. Лев отвори устата му и оттам бликна вода, преобърна го и започна да вкарва въздух в дробовете му през устата.

— Хайде, съвземи се!

Бродски се закашля мъчително и дойде в съзнание, приведе се на две и повърна ледената вода, която беше в стомаха му. Лев нямаше време да изпита облекчение. След минути щяха да умрат от измръзване. Изправи се. Наблизо тичаха тримата военни.

Те бяха видели Лев да изчезва в реката и бяха разбрали, че началникът им е бил прав. В един миг равновесието на силите вече се промени отново в полза на Лев. Недоволството от начина, по който беше подходил в случая с Фьодор, вече не означаваше нищо. Единствената причина, поради която не се страхуваха да изразяват емоциите си, беше очакването, че операцията ще се провали и Лев ще бъде отстранен от ръководството. Но се случи другояче и сега положението му щеше да е по-стабилно отпреди. Затичаха се колкото можеха по-бързо; животът им зависеше от това.

Лев се отпусна в снега до пленника. Очите на Бродски се затваряха — той отново изпадаше в безсъзнание. Лев му удари плесница. Сега беше най-важно да не заспи. Удари го отново. Бродски отвори очи и веднага ги затвори. Лев го удари отново и отново, и отново. Времето им изтичаше. Изправи се и извика на подчинените си.

— Побързайте!

Гласът му секна, енергията му спадна, студът най-после го завладя и предизвиканата от химикалите активност го напусна. Действието на наркотика беше отслабнало. Налегна го неимоверна умора. Дотичаха военните.

— Свалете палтата си! Запалете огън!

И тримата се съблякоха, загърнаха Лев с едното палто, а Бродски с другите две. Това не беше достатъчно. Нужен беше огън. Тримата агенти се огледаха за дърва. Наблизо имаше ограда и двама се затичаха натам, а третият започна да реже на ленти ръкава на грубата си памучна риза. Лев остана до Бродски, от време на време го плескаше по бузите, за да не заспи. Но и него го клонеше на сън. Очите му се затваряха. Нуждаеше се от почивка.

— Побързайте!

Искаше да извика, но гласът му едва се чу.

Двамата военни се върнаха с дъски от оградата. Разчистиха снега и наредиха дъските на замръзналата земя. Под тях сложиха парчетата плат. Наоколо добавиха клони във вид на пирамида. Единият от агентите извади запалката си и изля бензин върху памучния плат. Кремъкът даде искра, платът пламна. Дървото запуши. Но дъските бяха влажни и не горяха. Димът се издигаше нагоре. Лев не усещаше топлина. Отпра подплатата на куртката си и я пъхна в огъня. Ако не се разгореше, и двамата щяха да загинат.