Том Смит - Дете 44

Не направи повече грешката да погледне назад. Виждаше само гората пред себе си. При тази скорост щеше да стигне до нея, преди преследвачът му да го залови. Гората даваше възможност да изчезне, да се скрие. А ако се стигнеше до борба при наличието на клони и камъни, вероятността да победи щеше да е по-голяма, отколкото в откритото голо поле.

Лев се затича по-бързо, напрягайки всички сили, сякаш спринтираше на писта. Подсъзнателно помнеше, че теренът крие опасности и е рисковано да тича с такава скорост. Но амфетаминът го караше да вярва, че всичко е възможно, че можеше да скъси разстоянието между тях.

Изведнъж загуби равновесие, хлъзна се встрани и падна по лице в снежна преспа. Замаян, овалян в сняг, се търкулна по гръб и си помисли дали не си е счупил нещо, докато гледаше бледосиньото небе. Не изпитваше болка. Изправи се, изтърси снега от лицето и ръцете си и равнодушно огледа драскотините по дланите си. Потърси Бродски, очаквайки да го види как се скрива в гората. Но за негова изненада заподозреният също бе спрял да тича. Стоеше неподвижен. Объркан, Лев се втурна към него. Не разбираше защо когато бягството изглеждаше възможно, той бе отпуснал ръце. Беше се вторачил някъде в краката си. Деляха ги едва стотина метра. Лев извади пистолета си, прицели се, като добре знаеше, че няма да уцели от такова разстояние. Сърцето му биеше тежко, два удара на всяка крачка. Заля го нов прилив на енергия от наркотика и той усети как устата му пресъхна. Пръстите му трепереха от прекомерната енергия, по гърба му се стичаше пот. Разделяха ги едва петдесетина крачки. Бродски се обърна. Не беше въоръжен. Ръцете му бяха празни; оставяше впечатлението, че изведнъж и необяснимо защо е решил да се предаде. Лев продължи напред, по-близо и по-близо. Най-сетне видя защо беше спрял Бродски. От гората го делеше покрита с лед река, широка около двайсет метра. Тя не се виждаше от хълма, скрита под одеялото тежък сняг, покриващ ледената повърхност. Лев извика:

— Всичко свърши!

Анатолий се замисли над думите му, обърна се към гората и стъпи на леда. Стъпките му бяха несигурни, плъзгаше се по гладката повърхност. Ледът скърцаше под краката му и едва го удържаше. Той не забави крачка. Стъпка след стъпка ледът започваше да се пропуква — по повърхността се образуваха черни криви линии, кръстосвайки се и разпростирайки се под краката му. Колкото по-бързо вървеше, толкова по-бързо плъзваха линиите във всички посоки. През пукнатините се процеждаше ледена вода. Той продължи напред: беше по средата на реката, оставаха му десетина метра до другия бряг. Погледна надолу към тъмната ледена вода.

Лев стигна до брега, прибра пистолета си в кобура и протегна ръка.

— Ледът няма да ви издържи. Все едно няма да стигнете до гората.

Бродски спря и се обърна.

— Не се и опитвам да стигна до гората.

Вдигна десния си крак и с рязко движение разби леда с ботуша си. Водата изби от процепа, ледът се разчупи и той пропадна в реката.

Вцепенен от ужас и студ, той потъваше, вдигнал лице към слънчевата светлина. После, усетил, че водата го дърпа нагоре, заплува по течението, далеч от дупката в леда. Нямаше намерение да излезе на повърхността. Щеше да изчезне в тъмната вода. Дробовете му започваха да парят, вече не усещаше тялото си, което се бореше с желанието му да умре. Заплува надолу по течението, колкото можеше по-бързо и по-далеч от светлината, далеч от възможността да оцелее. Накрая естествената му издръжливост го издигна на повърхността; но вместо въздуха лицето му се допря в прозрачен слой лед. Течението бавно го отнасяше по-надолу.

Предателят нямаше намерение да изплува, без съмнение се отдалечаваше от дупката, за да намери смъртта си и да защити съучастниците си. Лев се затича надолу по брега, преценявайки къде под леда можеше да е той. Разкопча тежката портупея, пусна я на земята и стъпи върху замръзналата река, ботушите му се пързаляха по леда, който започна да се огъва под тежестта му. Той продължи да върви, стараейки се да стъпва колкото може по-леко, но ледът се пропукваше. Като стигна средата на реката, клекна и започна бързо да разгребва снега. Но заподозреният не се виждаше — навсякъде само тъмна вода. Лев слезе още по-надолу по течението и все нови пукнатини следваха всяка негова стъпка, обграждаха го от всички страни. Водата започна да се надига, пукнатините се съединяваха. Вдигна поглед към небето, напълни дробовете си и се подготви, когато чу силно пропукване.