Джон Гришэм - Отвличането

— Едва ли ще стане точно така — каза Ейприл.

— Не можем да предприемем нищо.

— Трябваше да оставя бележка.

— Наистина ли се тревожиш за баща си? — попита Тео. — Помисли само какво е направил. Взел те е от къщи през нощта, без да се обади на никого. През последните четири дни жителите на града се побъркаха от притеснение. Горката ти майка не е на себе си. Не го съжалявам особено, Ейприл.

— Никога не съм го харесвала — заяви тя. — Но все пак беше редно да го уведомя.

— Вече е късно — подхвърли Айк.

— В четвъртък полицията извади труп от реката — добави Тео. — Всички те смятаха за мъртва.

— Труп ли? — учуди се Ейприл.

Айк и Тео се спогледаха и й разказаха историята. Тео сподели, че е организирал група за издирване и че са обиколили улиците на Стратънбърг. Описа как са раздавали флайъри и са претършували празните сгради, като са внимавали да не бъдат заловени от полицията. Завърши със зловещата сцена край река Янси, на която той и приятелите му бяха станали свидетели. От време на време Айк вмъкваше по някоя важна подробност.

— Мислехме, че Джак Лийпър те е убил, Ейприл — допълни Тео. — Госпожа Гладуел ни събра на извънредна среща, за да ни вдъхне кураж, но ние бяхме сигурни, че се е случило най-лошото.

— Ужасно съжалявам.

— Вината не е твоя — успокои я Айк. — Баща ти е отговорен за всичко.

Тео се обърна към нея и каза:

— Радвам се, че си добре, Ейприл.

Айк се усмихна. Чашата му беше празна. Когато напуснаха Северна Каролина и навлязоха във Вирджиния, той спря за още кафе.

Малко след два през нощта Айк усети, че телефонът му вибрира. Извади го от джоба си и прие обаждането. Търсеше го брат му, Уудс Буун. Двамата с Марсела току-що се бяха прибрали в Стратънбърг и се интересуваха как върви пътуването. Двете деца и кучето бяха заспали и Айк едва шепнеше. Движеха се доста бързо — по пътя нямаше много коли, времето беше хубаво и засега не се забелязваха радари. Родителите на Тео умираха от любопитство да разберат как е успял да намери Ейприл. Марсела взе другата слушалка, за да слуша разговора, и Айк им разказа за проучванията на Тео и Чейс Уипъл. Сподели как двамата са открили къде е групата — с малко помощ от самия него — и са прегледали стотици снимки във Фейсбук, преди да постигнат успех. След като бяха разбрали, че групата е в района, те се бяха обадили на различни студентски братства.

Айк ги увери, че Ейприл е добре. После повтори нейната версия за лъжите, изречени от баща й.

Родителите на Тео още не можеха да повярват на странната история, но определено се забавляваха. Не бяха особено изненадани от факта, че Тео е издирил Ейприл и е отишъл да я прибере.

Когато приключиха, Айк се намести на седалката и се опита да протегне десния си крак. Изведнъж усети, че е на път да затвори очи.

— Стига вече! — извика той. — Събудете се! Веднага!

Айк бутна Тео по рамото, разроши косата му и повтори на висок глас:

— За малко не излязох от магистралата. Да не искате да се претрепем? Едва ли! Тео, събуди се. Ейприл, сега е твой ред да говориш. Разкажи ни нещо.

Ейприл потърка очи, стресната от силните му крясъци. Джъдж също изглеждаше объркан.

В следващия миг Айк удари спирачки, колата поднесе и се озова на банкета. Той изскочи на платното и затича напред-назад. Един огромен камион профуча край него и изсвири силно. Айк влезе вътре, сложи предпазния си колан и отново потегли.

— Ейприл! — извика той. — Говори. Искам да знам какво точно стана, когато баща ти се появи в къщата.

— Разбира се, Айк — отвърна тя, уплашена от неговия тон. — Бях заспала.

— Кога се случи? Във вторник вечерта или в сряда сутринта? — попита Айк.

— Не знам. Било е след полунощ, защото бях будна дотогава. После съм се унесла.

— Майка ти не беше у дома, нали? — поинтересува се Тео.

— Не. След като говорих с теб по телефона, чаках тя да ми се обади. По някое време съм заспала. Изведнъж на вратата ми се почука. Предположих, че сънувам поредния кошмар, но скоро осъзнах, че греша. Уплаших се още повече. Пред стаята стоеше мъж, който ме викаше по име. Бях толкова шокирана, че не можех да помръдна. Тогава обаче разбрах, че е баща ми. Прибираше се за пръв път от една седмица. Отворих вратата. Той попита къде е майка ми. Обясних му, че не съм я виждала от два-три дни. Татко започна да ругае и ме помоли да се преоблека. Настояваше да заминем веднага. Така и направихме. Докато излизахме от града, си помислих, че е по-добре да напусна Стратънбърг. Предпочитах да бъда с него в колата, отколкото съвсем сама вкъщи.