Джон Гришэм - Отвличането

— Намерихме Ейприл.

— Моля?

— Взехме Ейприл и сега пътуваме за Стратънбърг.

— Къде сте, Айк?

— В Чапъл Хил, Северна Каролина.

— Продължавай.

— Тео разбра къде е тя и двамата отидохме да я приберем. През цялото време е била с баща си.

— Тео е открил Ейприл в Чапъл Хил? — повтори бавно госпожа Буун.

— Да. Но ще научиш подробностите по-късно. Ще си бъдем вкъщи рано сутринта, между шест и седем. Разбира се, ако успея да остана буден.

— Майка й знае ли?

— Още не. Мисля, че е по-подходящо Ейприл да й каже лично.

— Така е, Айк. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние с Уудс веднага тръгваме от хотела. Ще пристигнем в Стратънбърг преди вас.

— Чудесно, Марсела. Сигурно ще сме умрели от глад.

— Дадено, Айк.

Тео избра друг номер и Айк поговори с господин Уипъл. Увери го, че всичко е наред, похвали Чейс за помощта му и се извини за предизвиканите неприятности. Накрая обеща да звънне отново.

После спря колата до бензиновата колонка, напълни резервоара и влезе вътре, за да плати. Тео заведе Джъдж на кратка разходка. Когато потеглиха, Айк попита през рамо:

— Ейприл, ще се свържеш ли с майка си?

— Да — отвърна тя.

Тео й подаде телефона. Ейприл се обади у дома, но никой не отговори. Мобилният телефон на майка й беше изключен.

— Каква изненада — заяви тя. — Няма я вкъщи.

Айк си беше купил голяма чаша кафе, за да не заспи. Само няколко минути след като бяха напуснали града, той каза:

— Добре, деца, ето какво искам да направите. Наближава полунощ. Очаква ни дълъг път, а аз съм адски уморен. Трябва да говорите с мен. Ако задремя на волана, всички ще загинем. Ясно ли е? Хайде, Тео. Започни пръв. После ще дойде ред на Ейприл.

Тео се обърна към Ейприл и попита:

— Кой е Джак Лийпър?

Докато галеше Джъдж по главата, тя отвърна:

— Мой далечен братовчед. Защо? Откъде знаеш за него?

— В момента лежи в затвора в Стратънбърг. Избягал е от килията си в Калифорния преди седмица. Появи се в града, когато ти изчезна.

— Лицето му не слизаше от новините — уточни Айк.

— Полицията предполагаше, че той те е отвлякъл — добави Тео.

Двамата й разказаха цялата история за Лийпър — появата на неговата снимка във вестника, драматичното му залавяне от специалните части, зловещите му заплахи, че е скрил тялото и т.н. Ейприл, която и бездруго бе объркана от последните събития, не можеше да повярва на думите им.

— Никога не съм го виждала — повтаряше непрекъснато тя.

Айк отпи от кафето и заяви:

— Във вестника пишеше, че си му изпращала писма. Вярно ли е?

— Да. Започнахме да си пишем преди година — обясни Ейприл. — Майка ми твърдеше, че Джак ми е далечен братовчед, но аз не го намерих в родословното дърво. Семейството ни не е от най-нормалните. Както и да е. От нея разбрах, че той излежава доживотна присъда в Калифорния и си търси приятел. Писах му и скоро получих отговор. Беше забавно. Струваше ми се много самотен.

— Полицаите са открили писмата ти в неговата килия — продължи Айк. — Когато Лийпър се появи в Стратънбърг, те предположиха, че е дошъл заради теб.

— Направо ми звучи невероятно — въздъхна тя. — Баща ми ме увери, че е предупредил майка ми и всички учители. Според него нямаше никакъв проблем да отсъствам около седмица. Не биваше да му се доверявам толкова бързо.

— Явно е изпечен лъжец — отбеляза Айк.

— Един от най-добрите — отвърна Ейприл. — Никога не е казвал истината. Не знам защо му повярвах този път.

— Била си уплашена — намеси се Тео.

— О, боже! — възкликна тя. — Вече е полунощ и концертът ще свърши. Как ще реагира баща ми, щом научи, че съм изчезнала?

— Ще вземе доза от специалното си лекарство — предположи Айк.

— Да му се обадим ли? — попита Тео.

— Той няма мобилен телефон — отговори Ейприл. — Не иска хората да го намират. Трябваше да му оставя бележка.

Тримата потънаха в мълчание. Айк изглеждаше буден и освежен. Гласът на Ейприл звучеше по-самоуверено. Явно беше преживяла първоначалния шок.

— А онази отрепка Зак? — попита Тео. — Не може ли да се свържем с него?

— Не му знам номера.

— Как е фамилията му? — поинтересува се Айк.

— Нямам представа. Гледах да съм далече от Зак.

Изминаха още няколко километра. Айк отпи от кафето и заяви:

— Ето какво ще се случи. След като забележат липсата ти, Зак ще си спомни, че те е видял с Джак и Макс Форд от Чапъл Хил. Тогава ще се опитат да ни намерят в указателя. Когато не успеят, ще предположат, че си отишла на гости в дома ни. За тях ще бъдем просто трима приятели, събрали се заедно заради доброто старо време.