Катрин Невил - Осем

— Трябва да се върна в Русия — прошепна той. Устните му се спуснаха по шията ми. — Трябва да взема дъската. Само така играта наистина ще приключи…

— Идвам с теб — заявих аз и го погледнах в очите. Соларин ме отдръпна от себе се и ме целуна по клепачите.

— Невъзможно — прошепна той и тялото му потръпна. — Ще се върна. Обещавам ти. Кълна се във всяка капка своя кръв. Никога няма да те оставя.

В този момент вратата се отвори и двамата се обърнахме едновременно, все още прегърнати. На прага бе застанал Камил, а на рамото му се облягаше Ним. Той се олюля с безизразно лице.

— Слава… — започна Соларин: Не пусна ръката ми, когато пристъпи към брат си.

— Купонът свърши — заяви Ним и се усмихна бавно с разбиране и много обич. Камил ме наблюдаваше с извити вежди, сякаш искаше да попита какво става. — Хайде, Саша — подкани го Ним. — Дойде време да приключим играта.

Белият отбор, поне заловените играчи — бяха вързани, претърсени и увити в бели чаршафи. Отнесохме ги в кухнята и ги свалихме през задния вход до лимузината на Хари в гаража. Качихме ги всички — и Шариф, и Бродски, и Хърманолд, и Луелин, и Бланш — в просторната задна част. Камил и Валери стискаха пистолети. Хари се настани зад волана, а до него седна Ним. Вече бе тъмно, ала през черните стъкла никой не можеше да види кой седи вътре.

— Ще ги откараме у Ним — обясни Хари. — След това Камил ще докара яхтата и ще ги качим.

— Можем да ги хвърлим и в някоя лодка с гребла още в градината ми — засмя се Ним, докато стискаше бедрото си. — Никой няма да види нищо.

— Какво ще правите с тях, след като ги качите на борда? — полюбопитствах аз.

— Двамата с Валери — обясни Камил — ще ги откараме. Уредил съм алжирски брегови патрул да ни пресрещне веднага щом излезем в международни води. Алжирското правителство ще се зарадва много, когато залови конспираторите, които са съдействали на полковник Кадафи в действията му срещу ОПЕК и при извършването на убийствата. Това дори може да се окаже истина. Подозирах ролята на полковника в играта още откакто попита за теб на конференцията.

— Чудесна идея — засмях се аз. — Така поне ще имаме достатъчно време да направим необходимото, без да ни се пречкат. — Наведох се към Валери. — Когато пристигнеш в Алжир, прегърни майка си и Уахид от мое име.

— Брат ми мишли, ше ши много шмела — отвърна Валери и топло стисна ръката ми. — Помоли да ти каша, че някой ден ше ше върнеш в Алжир.

И така, Хари Камил и Ним поеха към Лонг Айлънд с пленниците. Поне Шариф, а също и Бланш, Бялата царица, щяха да видят как изглежда отвътре алжирският затвор, удоволствие, което на нас с Лили ни се размина на косъм.

Соларин, Лили, Мордекай и аз се качихме в зеления морган на Ним. Бяхме взели последните четири фигури от шкафа и се отправихме към апартамента на Мордекай на диамантената улица, за да съберем фигурите заедно и да започнем истинската работа, която ни очакваше: да разгадаем отдавна търсената формула. Лили седна зад волана, аз отново се настаних в скута на Соларин, а Мордекай се сви между двете седалки. Кариока побърза да се гушне до него.

— Кажи, кученце. — Мордекай погали усмихнат Кариока. — След всички тези приключения и ти стана играч! Освен шестте, които донесохте от пустинята, имаме още шест, неочаквано придобити от белия отбор. Доста успешен ден, бих казал!

— И деветте, които Мини каза, че са у теб! — добавих. — Значи стават двайсет и три.

— Двайсет и шест — изкиска се Мордекай. — В мен са и трите, които Мини е открила в Русия през 1951 година… Тях Ладислаус Ним и баща му са донесли в Америка.

— Точно така! — извиках аз. — Деветте у теб са същите, които Талейран е заровил във Върмонт. А нашите осем откъде се взеха? Питам за онези, които донесохме ние с Лили.

— А, да. Има още нещо, което трябва да ти дам, миличка — заяви весело Мордекай. — В апартамента ми е, при фигурите. Сигурно Ним ти е казал, че когато Мини си взела довиждане с него на скалите в Русия, му е дала едни много важни сгънати страници.

— Да — прекъсна го Соларин. — Срязани от тетрадка. Видях я, когато ги сряза. Спомням си ясно, въпреки че по онова време бях още дете. Да не би да е дневникът, който Мини даде на Катрин? Откакто ми го показа, се питах…

— Скоро всичко ще се изясни — отсече Мордекай. — Ще разбереш всичко. Страниците ще разкрият тайната. Ще научите тайната на играта.

Оставихме моргана на Ним на паркинг в края на пресечката и стигнахме до апартамента на Мордекай пеша. Соларин носеше фигурите, вече станали прекалено тежки за един човек.