Катрин Невил - Осем

В този момент настъпи хаос. Лили пусна Кариока и той се втурна към Луелин, който се поколеба за секунда между Ним и косматата топка. Аз грабнах бутилката шампанско и я запокитих към главата на Луелин тъкмо когато той натисна спусъка и Ним се преви. Втурнах се към Луелин и го сграбчих за косата, а след това го повлякох с тежестта си към земята.

Борех се с него, когато забелязах с крайчеца на окото си, че Хърманолд се втурва в стаята, а Соларин го препъва. Забих зъби в рамото на Луелин, а Кариока стори същото с крака му. Чух стоновете на Ним, докато Луелин опитваше да се добере до пистолета. Стиснах падналата наблизо бутилка шампанско и я разбих в ръката му, а след това забих коляно в слабините му. Той изрева и аз си поех въздух. Бланш се бе отправила към мраморните стълби, ала Лили я настигна, стисна перления наниз и я дръпна. Майка й се опита да я издраска. Бе грозно намръщена.

Соларин стисна Хърманолд за ризата, изправи го и заби кроше в челюстта му с неподозирана за шахматист сила. Забелязах всичко това за секунда и се хвърлих към оръжието, докато Луелин се търкаляше, притиснал с ръце слабините си.

Стиснала пистолета, се наведох над Ним. Притича и Соларин.

— Добре съм — изпъшка Ним, а брат му докосна раната на бедрото, където се бе образувало петно. — Вървете при Хари.

— Ти остани тук — нареди Соларин и натисна рамото ми. — Аз ще отида отзад. — Погледна мрачно брат си, хукна през стаята и се качи по стъпалата.

Хърманолд лежеше проснат на стълбите. Беше в безсъзнание. Луелин, застанал на крачка от мен, пропискваше от болка, докато Кариока нападаше глезените му и разкъсваше чорапите му. Останах коленичила до Ним, който дишаше тежко и притискаше ръка към раната и кървавото петно. Лили продължаваше да се боричка с Бланш. Перлите от скъсания наниз се бяха разпилели по килима.

От задната стая се разнесе шум от удари, докато стоях наведена над Ним.

— Трябва да оживееш — прошепнах аз. — След всичко, на което ме подложи, не ми се иска да те изгубя, преди да съм си отмъстила. — Раната му бе малка, ала дълбока, малко улейче разкъсана плът отстрани на бедрото.

Ним ме погледна и се помъчи да се усмихне.

— Влюбена ли си в Саша? — попита той.

Извих очи към тавана и въздъхнах.

— Нищо ти няма — казах и му помогнах да седне. Подадох му пистолета. — Отивам да видя дали е жив.

Прекосих стаята с големи крачки, хванах Бланш за косата, дръпнах я от Лили и й посочих пистолета в ръката на Ним.

— Да знаеш, че ще го използва — предупредих я аз. Лили ме последва по стълбите, през задния коридор към стаята, където шумът бе стихнал и цареше подозрителна тишина. Отправихме се на пръсти към кабинета тъкмо когато Камил Кадир отвори вратата. Видя ни, усмихна се и златистите му очи заблестяха, а след това стисна ръката ми.

— Браво — похвали ни щастлив той. — Май белият отбор е победен.

Двете с Лили се втурнахме в стаята, а Камил се отправи към хола. Вътре Хари разтриваше глава. Зад него бяха застанали Мордекай и домашната помощница Валери, която бе пуснала подкрепленията ни през задния вход. Лили се спусна към Хари, разплакана от радост. Той я погали по главата, а Мордекай ми намигна.

Огледах се и забелязах, че Соларин затяга въжетата, с които бе вързан Шариф. Бродски, мъжът от КГБ, лежеше проснат като простреляна патица. Соларин натъпка парцал в устата на Бродски, дойде при мен и ме стисна за рамото.

— Брат ми? — прошепна той.

— Ще се оправи — отвърнах аз.

— Кат, миличка — повика ме Хари. — Благодаря ти, че спаси живота на дъщеря ми. — Обърнах се и Валери ми се усмихна.

— Шащо не беше брат ми тук да види това! — каза тя, докато се оглеждаше. — Много щеше натъжи. Как обича шамо такива неща. — Приближих се до нея и я прегърнах.

— Ще поговорим по-късно — реши Хари. — Сега искам да се сбогувам със съпругата си.

— Мразя я — заяви Лили. — Щях да я убия, ако Кат не ме беше спряла.

— Нямаше да я убиеш, съкровище. — Той я целуна по главата. — Каквото и да е направила, тя си остава твоя майка. Нямаше да те има, ако не беше тя. Не го забравяй. — Хари извърна тъжните си очи към мен. — Между другото, аз съм не по-малко виновен — призна той. — Знаех коя е още когато се оженихме. Сватбата се състоя заради играта.

Наведе тъжно глава и излезе. Мордекай погали Лили по рамото и я погледна през дебелите стъкла на очилата си.

— Играта все още не е приключила — каза тихо той. — В известен смисъл едва сега започва.

Соларин ме хвана за ръка и ме поведе към огромната кухня зад хола. Докато останалите почистваха бъркотията, той ме подпря на лъскавата медна маса в средата. Покри устните ми в жадна целувка, сякаш искаше да ме погълне цялата, докато ръцете му пълзяха по тялото ми. Всички мисли за неразборията в хола, за нещата, които предстояха, се стопиха в завладялата ме страст. Усетих зъбите му по врата ми, ръцете му бяха в косата ми. Езикът му отново плени моя и аз изстенах. Най-сетне той се отстрани.