Катрин Невил - Осем

— Мадам Гранд съвсем не е толкова глупава, колкото се опитва да ни внуши — обади се сухо Талейран и погледна Жермен. — Смея да твърдя, че тя е една от най-умните жени в Европа.

— Красивата жена невинаги е умна — съгласи се Наполеон, — ала умната е винаги красива.

— Поставяте ме в неловко положение пред Мадам дьо Стал — намеси се Катрин Гранд. — Всички знаят, че е най-изключителната жена в Европа. Тя дори е написала книга!

— Тя пише книги — потвърди Наполеон и пое ръката на Катрин, — а за вас ще се пишат книги!

Давид се присъедини към групата им и поздрави топло всички. Застана до мадам Гранд.

— Да, приликата е поразителна, нали? — обърна се към него Талейран, сякаш прочел мислите на художника. — Затова те настаних до госпожа Гранд по време на вечерята. Кажи ми, какво стана с картината със сабинянките? Много ми се иска да я купя, заради едно време, ако изобщо си я довършил.

— Довърших я по живите модели — засмя се нервно Давид.

— Беше изложена в академията скоро след това. Нали след падането на Робеспиер ме затвориха месеци наред.

— И аз бях в затвор в Марсилия — засмя се Наполеон. — И то по същата причина. Братът на Робеспиер, Агустин, ми беше голям поддръжник… Кажете ми, за каква картина говорите? Ако мадам Гранд е позирала, много бих искал да я видя.

— Не е тя — отвърна с разтреперан глас Давид. — Беше момиче, с което много си приличат. Моя повереница… Загина по време на Терора. Бяха две…

— Валентин и Мирей — прекъсна го Мадам дьо Стал. — Прелестни момичета… Какво стана с другата, с червенокосата?

— Доколкото знам, и тя е мъртва — отвърна Талейран. — Поне така твърди мадам Гранд. Били сте близки приятелки, нали така, скъпа моя?

Катрин Гранд бе пребледняла, ала съумя да се усмихне мило, докато се опитваше да се овладее. Давид я погледна остро и се канеше да каже нещо, ала Наполеон го прекъсна:

— Мирей ли? Тя ли е червенокосата?

— Точно така — потвърди Талейран. — И двете са били монахини в „Монглан“.

— „Монглан“! — промълви Наполеон и впи поглед в Талейран. След това се обърна към Давид. — И са били ваши повереници, така ли?

— Докато не загинаха — повтори Талейран. Наблюдаваше особено внимателно мадам Гранд, а тя сякаш се свиваше все повече. Отново се обърна към Давид. — Май нещо те притеснява. — След тези думи стисна ръката на художника.

— И мен ме притеснява нещо — заговори Наполеон, подбирайки внимателно думите си. — Господа, предлагам да заведем дамите в балната зала и да се оттеглим за кратко в кабинета. Иска ми се да стигна до дъното на тази история.

— Защо, генерал Бонапарт? — попита Талейран. — Да не би да знаете нещо за двете жени, за които говорим?

— Да, знам. Поне за едната — отвърна убедено той. — Ако тя е жената, а аз съм сигурен, че е тя, прекара бременността си в дома ми в Корсика.

— Жива е… И има дете — изрече Талейран, след като изслуша разказите на Наполеон и Давид. Моето дете, помисли си той и закрачи из кабинета, докато другите двама пиеха мадейра, отпуснали се пред запалената камина в меките кресла, тапицирани в златна дамаска. — Къде може да е сега? Била е в Корсика и Магреб — след това се е върнала във Франция и е извършила престъплението, за което ми разказа. — Той погледна Давид, който седеше разтреперан след чутото и онова, което се осмеляваше да разкаже за пръв път. — Сега вече Робеспиер е мъртъв. Никой във Франция не знае за това, освен теб — каза той на Давид. — Къде може да е? Защо не се връща?

— Може би трябва да разговаряте с майка ми — предложи Наполеон. — Както ви казах, тя познаваше абатисата, сложила началото на цялата игра. Струва ми се, че името й е мадам Дьо Рок.

— Но тя… тя е в Русия! — отвърна Талейран и рязко се обърна към гостите си, когато разбра какво означава това. — Екатерина Велика почина миналата зима — преди почти цяла година! Какво ли е станало с абатисата, след като Павел се възкачи на престола?

— Ами фигурите? Сигурно само тя знае къде са — добави Наполеон.

— Знам къде са някои от тях — обади се Давид. Заговори за пръв път, откакто завърши ужасния си разказ. Погледна Талейран в очите и Шарл-Морис бе обзет от неудобство. Дали Давид, подозираше къде е прекарала Мирей последната си нощ в Париж? Дали Наполеон не се бе сетил чий великолепен кон е яздела, когато двамата с Елиза са се запознали с нея зад барикадите? Ако бе така, значи знаеха какво е направила със златните и сребърните фигури, преди да замине от Франция.