Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Влязох в кабинета за разпити със силно сърцебиене. Присвих очи. Слънчевата светлина заливаше оскъдно обзаведеното помещение. Декорът на моята свобода беше ярко осветен.

Хватов седеше на обичайното си място зад бюрото. До него беше седнал с ръце в джобовете непознат мъж: късокрак, много набит, с износена кожена куртка в забавен портокалов цвят и черен, също кожен панталон. Кръглата му късо подстригана глава клюмаше напред сякаш от собствената си тежест.

Озърнах се, не открих моя адвокат и се стегнах.

— Здрасти, Андрей — меко изрече Хватов, очилата му блеснаха. — Заповядай. Сядай.

— Бе то аз вече лежа, та ще сядам — пошегувах се аз.

Коженият човек мълчаливо ме изгледа как правя няколко крачки напред и сядам на закрепения стол. След това извади ръце от джобовете. В дясната му ръка видях червено удостоверение. Той ме доближи отстрани и отвори документа пред очите ми, сякаш щеше да ме приспива с парцал, напоен с хлороформ. Дланта му впечатляваше — огромна, червена, със силни пръсти и жълти нокти на селянин. Стисната яко, тази исполинска длан вероятно се превръщаше в юмрук с внушителни размери и твърдост. Такъв чук като нищо ще проломи жалкия ми гръден кош, мина ми бързо през ума, докато очите ми прегледаха червената книжка — снимка, печат, фамилия, длъжност, наименование на организация от множество дълги думи, всичките изписани с главни букви. Интересно, дали някой обикновен гражданин е в състояние да схване и една дума от милиционерско удостоверение в момент, когато му го представят?

— Капитан Свинец — представи се масивният непознат с приятен, малко приглушен глас. — Криминална милиция…

— Как? — не зацепих от първия път.

— Свинец — повтори коженият чичо. — Има такъв метал 6 6 Свинец (рус.) — олово. — Б.пр. .

— Аз да изляза ли? — попита Хватов.

Капитанът от криминалната благородно махна с късото си дебело ръчище.

— Няма нужда. Първо, аз нямам тайни от никого, а второ, съвсем за кратко съм. Ще си побъбрим пет минутки и ще бягам. Нямам време. Жена ме чака, нали разбираш. Ще ви оставя да си търсите милиардите…

— Че къде ще ги намерим вече — оплака се Хватов. — Отидоха паричките…

Ставащото най-малко приличаше на процедура за освобождаване на задържан. В главата ми се сгъсти мрак. Значи оставам? Няма да ме пуснат? Или е рано още да се тръшкам? Календарният месец изтича в шест часа вечерта. Това ми каза вчера адвокатът (беше дошъл специално да ме подкрепи морално). А сега още е утро. Да, имат време да поработят с мен.

— Чувай, този… Андрей — рече капитанът с металната фамилия, който продължаваше да стърчи до рамото ми. — Кога вижда за последно Генка Фарафонов?

Напрегнах паметта си, но току-що прозвучалото име не ми говореше нищо.

— За първи път го чувам — отвърнах искрено.

Панталонът на Свинец изскърца, той се разходи до стената, обърна се и зачудено ме изгледа. После лицето му се вкамени и той уморено рече:

— Гледай сега какво става. Още не сме започнали да си приказваме като света и ти вече искаш да ме преметнеш…

— За какво ми е да ви премятам? — възразих доста нервно. — От къде на къде? Наистина не го знам тоя ваш Фафаронов…

— Фарафонов.

— Да, именно!

Коженото ченге скри колосалните си длани в джобовете и изтропа с крак по пода няколко бързи такта.

— Има си наслада в лъжата — заяви той изведнъж и ми смигна.

— Не съм се замислял по въпроса — излъгах.

— Има, има — Свинец се усмихна. — И то каква! Почти като в секса! А може и повече. И ти го знаеш прекрасно. Повтарям въпроса си: познат ли ви е гражданинът Фарафонов, Генадий Сергеевич?

— Не.

— Не?

— Не!

— Чудесно. А може ли да се напънеш и да си спомниш?

— Едва ли.

— Защо така? Не вярваш на собствената си памет?

— Не познавам никакъв Рафа…

— Фарафонов!

— Да!

— Не го познаваш?

— Да! Не! Не го познавам!

— Да или не? — гръмна капитанът. — Говори по-ясно!

— Не го познавам! — изпухтях аз.

Капитан Свинец стана морав и направи две резки крачки към мен. Разтреперих се.

— Паспортът на Фарафонов — ревна ченгето като йерихонска тръба — е открит в твоя офис! Заедно с документи на фирма, регистрирана преди петдесет дни! На негово име! А самият гражданин Фарафонов, трийсет и седем годишен, с висше инженерно образование, от половин година не е сред живите! Убит е! С удар на тъп предмет по главата! Говори, защо и как си регистрирал фиктивна корпорация с документите на убит човек?!