Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Слава — изведнъж изгъгна някой деликатно иззад парцалената стена. — Чуваш ли, Слава?

— По дяволите! — избухна надзорникът. — Какво има?

— Току-що те извикаха за съд. Мина вертухаят, вика те по име.

— Какво? — изуми се Слава. — На съд?

— Да. Ще те изведат в пет часа.

— А сега е?…

— Четири и половина, Слава. Почистих ти сакото…

— Съд… — като омагьосан повтори Слава Кпсс, моментално загубил интерес към финансовия разговор. — Ама че работа! Наистина ли? И ще ме съдят? — той като внезапно изтрезнял погледна към Слона, към мен, разтреперан от напрежение, и въздъхна. — Налага се да отложим нашия въпрос, братоци. Съгласни ли сте? Като се върна вечерта — ще довършим. С Божията помощ, ще поставим точките над „и“-тата. Какво ще кажете?

Нито аз, нито врагът ми помръднахме от местата си.

— Не, така няма да се разберем! — повиши тон Слава.

— Край, момчета! Край! Ти, Андрюха — бягай на Трасето! Джони, виж там този… дето щеше да се гътне… да го оставят на мира да се оборави. Гиви, ти също… не стой без работа. Край! Довечера ще довършим! Докато не се върна — никакви разправии, никакви сблъсъци!…

Подчинявайки се на авторитета на тартора, станахме и се засуетихме. Слава трескаво затърси специалните си „съдебни“ обувки, аз стръвно награбих най-близкото въже, Джони се гмурна в дълбините на килията да търси току–що спасения наркоман, който се беше скрил от очите на множеството.

Животът отново пое по обичайния си всекидневен път.

През целия следващ ден Дима Слона не мръдна от готиното място. Той и преди често се появяваше тук, но само за да гледа телевизия. Сега обаче героят реаниматор не гледаше синия екран, а в обратната посока. Към цялата килия. Предчувствието за власт бе променило закръгленото му лице. От време на време той ми хвърляше подигравателни и презрителни погледи. Впрочем лесно ги понасях. Дори се усмихвах насреща му. Зъбех се. Демонстрирах самоувереност.

А после направо си легнах да спя, след като избичих полагащите се дванайсет часа на Пътя, изпратих и приех поредните двеста–триста арестантски писма и пратки и почти напълно изхвърлих от ума си всички тревоги и притеснения заради очакваните събития.

Когато се събудих, Гиви Сухумския веднага ми съобщи:

— Слушай, Слава го няма. Пак отиде на съд, слушай. Той каза, слушай, че са го подхванали яко, всеки ден щели да го изкарват, докато се стигне до присъда… Вашата разправия, слушай, я отложиха… Временно… До събота… Това биче Дима Слона май не възразява… Слава каза, че ти също нямало да възразяваш…

— Няма, разбира се — отговорих. — Ще изчакам колкото се наложи. Тъкмо ще се подготвя морално.

Честно казано, много-много не обичам да удрям човек в лицето. Освен това съм прочел много книги, но в нито една от тях не пише, как е правилно да прегризеш гърлото на личния си враг пред очите на цялата глутница.

Мръднал веднъж от мъртвата точка, съдът срещу Слава Кпсс препусна в галоп.

Петте години на бандита богомолец се бяха натрупали по следния начин: арестуван за въоръжено нападение, осемнайсетгодишният Слава още на шестия месец бил изправен на съд. Обаче нито потърпевшите, нито свидетелите се явили на процеса. От страх. Когато все пак ги открили и ги докарали в залата, те дали объркани и противоречиви показания. Принципният съдия върнал ДЕЛОТО за доразследване.

То било завършено в най-кратък срок. След половин година процесът трябвало да се поднови, но докато се запознавал с материалите по ДЕЛОТО, съпроцесник на Слава тайно от следователя изрязал от тома и унищожил няколко страници от извънредно важен протокол. Наложило се да възстановяват документацията.

И това не отнело много време. Половин година по-късно съдът насмалко да се произнесе, но се случила неприятност — третият член на бандата се разболял от жълтеница.

В затворническата болница моментално го изправили на крака. След половин година разбойниците отново щели да бъдат съдени. Но междувременно главната потърпевша, касиерката от обменното бюро, се омъжила за гражданин на Израел и завинаги напуснала „тая лудница“, както се изразила самата тя в телефонен разговор със съдията. Друг важен участник бил покосен от инсулт.

Адвокатите на подсъдимите подали възражение. Принципният съдия отново върнал ДЕЛОТО на следствените органи. След още половин година Слава пак бил привикан на подсъдимата скамейка, но за кратко: точно в този момент в неговата килия починал от менингит арестант; моментално била обявена карантина и никой не можел да напуска заразеното помещение, никой нямал право да излезе навън. Съдът бил отложен, а после отново и отново.