Катрин Невил - Пожарът

— Събери всичко това заедно — казах аз, — и ще получиш баската математика: четири плюс три е равно на едно. Квадратът на материята плюс триъгълника на духа е равно на Едно. Единството. Не беше ли това първият от даровете на Хестия, които тя раздаваше на онзи гоблен?

— Първият дар беше богатство — поправи ме Вартан.

— Богатство — повторих аз. — Точно като „Общността Вирджиния“ 84 84 Непреводима игра на думи. На английски думите „богатство“ (wealth) и „общност“ в смисъла й на „хора, събрани заедно, с цел по-добър живот“ (commonwealth) имат един и същ корен. — Б.пр. . Богатството или общото благо означава цялост, здраве, завършеност. Общото благо е свещено. То води до Единство. „С цел създаване на идеален единен Съюз“ 85 85 Цитат от Декларацията за независимост. — Б.пр. .

Това е, което са искали и Джордж Вашингтон, и Том Джеферсън, и Бен Франклин — брак между небето и земята, между безкрайните небеса и вълнуващите се нивя от нашия химн. Тази идея е вградил и Ал-Джабир в шаха на Тарик’ат . Това е просветлението, което всички тези умове са търсили, това е Новият град на хълма. Целта е не да притежаваш власт, а да създаваш равновесие .

— Това ли имаше предвид, когато спомена, че знаеш какво е посланието? Когато каза, че важните въпроси не са кога и къде , а как ? — попита Вартан.

— Да — потвърдих аз. — Тук не е скрито нещо материално , което, завладяно веднъж, ти позволява да създаваш ядрени оръжия, дава ти власт над другите или пък вечен живот. Ал-Джабир е вградил в шаха един процес . Затова и шахът Монглан всъщност се нарича шахът на Тарик’ат — Ключът към тайния Път . Това са предвечните закони — те са нашите километрични камъни, които ни сочат точно къде е нашият таен път. Знаели са го суфитите, знаят го и сибирските шамани, и индианците пискатауей — знаят го и ни го казаха. Ако съберем всички фигури и следваме предвечните закони, всичко е възможно за нас. Можем сами да стъпим на пътя към доброто, можем да посочим този път и на целия свят. Пътят към радостта и просветлението. Родителите ми са рискували живота си, за да спасят шаха, и той да може да бъде използван за своята истинска висока цел.

Докато говорех, Вартан бе взел книгата от ръцете ми и я бе сложил настрани. После отново ме прегърна.

— За себе си ще кажа само едно, Екси — каза той. — Ако онова, което търсим, е истината, то истината за мен е, че ще постъпвам винаги така, както ти смяташ за правилно. Истината е, че те обичам.

— И аз те обичам — отвърнах.

В онзи момент — макар да бях сигурна, че с Вартан ще намерим всички фигури — изобщо не ме интересуваше към какво се стремят съперниците ни, не ме интересуваше нито Играта, нито каква цена бяха заплатили за нея хората от миналото, нито какво благо можехме да извлечем ние от нея в бъдеще. Не ме интересуваше какви роли са отредени за мен и Вартан — Бял цар, Черна царица… Нямаше значение как щяха да ни наричат, защото знаех, че аз и Вартан сме истината . Ние бяхме алхимичната женитба, към която са се стремили толкова хора през последните хиляда и двеста години, без да могат да я видят, когато се е изправяла пред очите им.

Ние въплъщавахме предвечните закони.

За първи път през живота си почувствах, че въжетата, които ме бяха държали стегната през всичките тези години, са прерязани и аз мога да се нося в небето като птица.

Жар-птица, която носи светлина.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6448

Издание:

Катрин Невил. Пожарът

Американска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2011

Редактор: Теодора Давидова

Художник: Ралица Димитрова

Коректор: Милка Белчева

ISBN: 978–954–330–362–5

Тит Буркхард, наречен още Сиди Ибрахим (1908–1984) — германец от швейцарски произход, приел исляма, племенник на историка на изкуството Якоб Буркхард. Посветил е целия си живот на изследване на ислямската култура и цивилизация. Автор на книги за живота и делото на различни суфистки мъдреци и мистици. — Б.пр.

Заклети последователи на суфизма, но още със статут на ученици, на послушници. — Б.пр.

Паликар (гр., букв. „силен младеж, юнак“) — войник от гръцки или албански произход, с албанско снаряжение и въоръжен с огнестрелно турско оръжие, револвери и кинжал. Паликарите, често наричани от народа и клефти, воювали в независими отряди и участвали в борбите за освобождение на Гърция през 20-те години на XIX в. — Б.пр.