Катрин Невил - Пожарът

Вартан видя недоумяващото ми изражение и ме загледа странно, сякаш невежеството на американците относно събития, засягащи собствената им история, бе заразно.

— Как ще влезем? — попита след малко той. — Мястото не е ли под строга охрана?

— Отворено е за посетители всеки работен ден от два следобед — осведомих го аз.

Докато се доберем до мястото, в което Трийсет и първа улица свършва при пресечката си с Ар Стрийт, докато минем през грамадните порти от ковано желязо на имението, стана два часът и Дъмбъртън Оукс отвори. Широката алея към входа се виеше под огромните дъбови дървета и стигаше до стръмното стълбище, което водеше към вратите на имението. Вътре, вдясно от главния вход, се намираше пунктът за продажба на билети. Взехме карта на парка, простиращ се върху площ от шестнайсет акра, както и брошура, разказваща историята на сградата. Подадох и двете на Вартан.

— Защо майка ти е избрала за скривалище едно толкова известно място, където чужди очи лесно могат да я наблюдават? — пошепна ми той.

— Не съм сигурна, че е скрила фигурата точно тук — отвърнах. — На картата просто има стрелка, която сочи към портата на имението. Това ме навежда на мисълта, че каквото и да е оставила тук мама, по-вероятно е то да е скрито някъде в парка, отколкото в някоя от сградите.

— А може би не си права — взираше се Вартан, в брошурата. — Я погледни тук.

От вътрешната страна на сгънатата брошура имаше снимка на пъстър гоблен. Той изобразяваше жена, заобиколена от херувими и ангелчета с ореоли около главите. На пръв поглед жената сякаш бе заета с това да им раздава коледни подаръци.

Под изображението имаше обяснителен надпис:

— Хестия? — попитах аз.

— Най-древната богиня от старогръцкия пантеон — обясни Вартан. — Богиня на огъня. Почти толкова древна, колкото и индийският бог Агни. Тук пише, че гобленът представлява историческа рядкост — датира от ранните години на Византийската империя, изработен е в Египет през IV век и е един от шедьоврите на колекцията на музея. Още по-специален го прави и фактът, че Хестия бива изобразявана изключително рядко. Подобно на юдейския Йехова, получава своето проявление в самия огън. Тя е фокусът или, по-просто казано, огнището на всеки дом и което е още по-важно, на всеки град .

Той ме погледна многозначително.

— Добре — съгласих се аз. — Да влезем тогава и да погледнем първо вътре в музея.

Имението, оранжерията и византийската зала бяха напълно пусти. Изглежда бяхме първите посетители, нищо че беше вече следобед.

Първото усещане, което изтъканият от вълна гоблен предизвикваше, беше удивление. Размерите му бяха метър и осемдесет на метър и двайсет, а цветовете бяха направо изумителни и сякаш грееха: червено, синьо, златно и жълто, всички оттенъци на зеленото, шафраненобежово, оранжево, изумрудено и тъмносиньо преливаха един в друг. Тази великолепна антична царица със сигурност бе свързана с Царицата, която търсехме. Но как?

Вартан зачете отворения встрани каталог:

— Младежи, славете името на Хестия, най-древна от всички богини — това е началото на молитвата към Хестия. Изглежда, изображението е изисквало почит, било е нещо като икона, може би подобно на руската „Черна Богородица“ от Казан, за която четохме. Казват, че Хестия била богиня покровителка на всеки пританеум — огнището с вечния огън, който горял в сърцето на всеки древногръцки полис. Пише, че композицията на гоблена — осем фигури: шест детски фигурки и две на възрастни, допълващи централната, чиито погледи са обърнати надясно и гледат в посока извън ръба на изображението, сякаш към някаква точка, намираща се на равни разстояния и от образа на богинята, и от мястото на зрителя наблюдател — не била древногръцка, а много много по-стара. Идвала от древния езически Вавилон, от Египет и Индия. А тук е написано още нещо на гръцки. Я да видя…

Не можех да сваля очи от грамадния гоблен. На фона зад фигурите бяха изобразени цъфнали цветя, пред тях бе красивата Богиня на огъня, обкичена с чудновати скъпоценности — точно като фигура от шаха Монглан. Как бе свързана тя с него? Двамата й придружители много приличаха на ангели. Мъжът отляво държеше в ръка някакъв свитък, а жената отдясно — книга, върху която бе изписана дума на гръцки. Даровете, които Хестия раздаваше на херувимчетата, приличаха на малки венчета. Вътре в тях също имаше изписани думи.

Сякаш прочел мислите ми, Вартан преведе: