Катрин Невил - Пожарът

Присъстващите закимаха. Разбираха значението на посланието, което Баба щеше да им предаде, важността на самия факт на присъствието на светия старец тук. Никой не продума, Баба свали от главата си Елифи Так , постави я на възглавниците и хвърли дългата си наметка от овча кожа. Застана пред тях, облечен само в простия си вълнен кафтан. Опрян на черничевия жезъл, Баба започна своя разказ…

През година 138-ма от Егира — 755 г. по християнския календар — в град Куфа, близо до Багдад, живеел великият суфистки математик и учен Ал-Джабир ибн Хайан от Хурасан.

Написал множество научни трактати, сред които и „Книги на равновесието“ — труд, заради който нарекли Джабир „баща на ислямската алхимия“.

Малко хора знаят, че Джабир бил последовател на един друг учен, живеещ в Куфа — Джафар ал-Садик, шести имам на шиитския клон на исляма след смъртта на Пророка и пряк наследник на Мохамед по линията на Фатима, дъщерята на Пророка.

По онова време шиитите не приемали владичеството на халифите за законно. Не го приемат и днес. Халифите оформили сунитския клон на исляма — към него принадлежат приятелите, поддръжниците и непреките роднини на Пророка, които нямат кръвна връзка с него.

Стотици години след смъртта на Пророка Куфа продължавал да бъде гнездо на размирици и бунт срещу властта на двете последователни сунитски династии, завладели междувременно половината свят.

Независимо че халифите в близката столица Багдад били до един сунити, Ал-Джабир открито и безстрашно — или по-скоро от глупост, както твърдели някои — посветил мистическия си алхимичен трактат „Книги на равновесието“ на своя известен учител — шестия имам Джафар ал-Садик. Джабир отишъл още по-далеч. В посвещението към трактата заявил, че е само посредник на мъдростта на Ал-Садик и че от него, от своя учител, е получил цялата тавил — науката на духовната херменевтика, позволяваща символично тълкуване на скритите смисли на Корана.

Само това признание било достатъчно да унищожи Джабир в очите на силните на деня тогава, до един вярващи сунити. Десет години по-късно обаче, през 765 г. след Христа, се случило нещо дори още по-опасно — шестият имам Ал-Садик починал. Джабир, като известен учен, бил повикан в двора в Багдад да приеме длъжността главен аптекар. Той запазил тази длъжност първо при халифа Ал-Мансур, а после при неговите наследници Ал-Махди и Харун ал-Рашид, прочул се с ролята си в „Хиляда и една нощ“.

Властта на сунитския халифат била известна с това, че издирвала, арестувала и унищожавала всички текстове, съдържащи и намек за това, че би могло да съществува някакво друго тълкуване на свещения закон или някаква друга различна посока, в която да поеме интерпретацията на значението на думите на Пророка и на записаното в Корана.

С пристигането си в Багдад Ал-Джабир ибн Хайан, като учен и суфит, заживял в страх, че след смъртта му е възможно неговото тайно знание да изчезне, след като вече няма да има кой да го пази и предава на бъдните поколения. Трябвало бързо да намери сигурен начин, по който да предаде древната мъдрост на бъдещето, да й придаде такава форма, че да не може нито да бъде лесно разчетена от непосветени, нито да бъде унищожена от тях.

Скоро великият учен попаднал точно на такава възможност, каквато му била необходима — това станало по много необичаен и неочакван начин.

Халифът Ал-Мансур обичал да прекарва свободното си време в игра на шах. Била донесена от арабите по време на завладяването на Персия от исляма век по-рано.

Ал-Мансур заповядал на своя велик алхимик да създаде фигури, като използва за изработката им уникални метали и сплави, резултат единствено на тайните на алхимията, а след това да инкрустира и вплете в тях скъпоценни камъни и символи, разбираеми за посветените в алхимията.

Заповедта дошла като дар свише за Ал-Джабир, сякаш самият архангел Гавраил му я изпратил. Тя давала възможност на учения, от една страна, да изпълни нареждането на своя господар, а от друга — да предаде на бъдещето своята древна и забранена мъдрост под самия нос на халифата.

За изработката на шаха били необходими десет години и участието на десетки майстори занаятчии. Той бил завършен и представен на халифа в дните на байрама през година 158-ма от Егира, или през 775 г. след Христа. Десет години след смъртта на имама, вдъхновил тайните, заключени в него.

Шахът бил великолепен. Квадратите на дъската с размери метър на метър, инкрустирани със скъпоценни камъни, някои с големината на яйце на пъдпъдък, искряли от чисто сребро и злато. Всички в двора на Абасидите в Багдад били възхитени от това чудо. Но никой не знаел, че придворният алхимик е закодирал в шаха велика тайна — тайна, която се пази и до днес.