Джон Хокс - Тъмната река

Мая поклати глава.

— Може някои историци да са измислили тази теория и на някои етиопски свещеници да им се иска да й повярват. Но защо израелците просто не са грабнали Ковчега и не са го върнали в Йерусалим?

— Защото Ковчегът е бил пазен в храм, който вече не съществува. В момента на негово място се издига Омаровата джамия — мястото, откъдето пророк Мохамед се възкачил в Рая. Ако Ковчегът се върне в Йерусалим, редица фундаменталистки групи — както християнски, така и еврейски, — ще искат, да унищожат Скалния купол и да построят храма отново. Заради това може да избухне война, в сравнение с която всички предишни конфликти ще изглеждат нищожни. Разбери — хората, които ръководят Израел, са ревностни евреи, но освен това са и прагматици. Целта им е оцеляването на еврейския народ, а не Трета световна война. Най-добре за всички е, ако Ковчегът остане в Етиопия и хората продължат да вярват, че е бил унищожен преди хиляди години.

— И какво ще стане, ако отида в Етиопия? — попита Мая. — Не мога просто да вляза в храма и да поискам да видя Ковчега.

— Разбира се, че не можеш. Затова трябва да дойда с теб. През последните няколко години купувам артефакти от един етиопски евреин, Петрос Семо. Ще го помоля да ни посрещне в Адис Абеба и да ни помогне да убедим свещениците.

— И Ковчегът е точка на достъп, която ще ме отведе в Първото царство?

— Вероятно във всяко царство. Текстовете не са единодушни по този въпрос. Генералният извод е, че първо трябва да изпратиш духа си, а после да го последваш. Според мен това означава, че трябва да искаш да отидеш там, и то с цялото си сърце. В този момент и историята, и науката остават далече зад нас. Прекрачиш ли през този портал, изоставяш собствената си реалност.

— Но ще открия ли Гейбриъл?

— Не знам.

— Ами ако не успея да го открия? Мога ли да се върна в този свят?

— И това не знам, Мая. Сигурно си изучавала класическите митове за подземния свят и ще се съгласиш с едно — трябва да се върнеш по същия път, по който си тръгнала.

Мая огледа площада и красотата, която я беше очаровала само допреди минути. Беше обещала на Гейбриъл, че винаги ще е до него. Ако не удържеше на думата си, случилото се между тях губеше значението си.

— Е, и как ще стигнем до Етиопия? — попита тя рязко.

Лумброзо натъпка снимките в плика и каза с усмивка:

— Първо ще си поръчаме по още едно капучино. — И махна на сервитьора.

Беше ранна пролет. Майкъл излезе на балкона на третия етаж на имението Уелспринг и видя блед озелените листенца на буковете, които растяха по хълмовете наоколо. Точно под него гостите от следобедното парти се разхождаха в градината. Сервитьори с бели сака сервираха пенливо вино и хапки, свиреше струнен квартет. Вчера следобед беше валяло, но днешният неделен ден беше ясен и топъл и небето изглеждаше леко изкуствено — като синя копринена тента, опъната, за да приюти събитието.

Уелспринг също беше собственост на фондация „Евъргрийн“. На първите два етажа се развиваше обществена дейност, а третият бе частен апартамент, пазен от охрана. Майкъл живееше в имението вече осем дни. През тези дни госпожа Брюстър изцяло му беше обяснила обществените и частни цели на Програмата за млади световни лидери. Армейски генерали и полицейски началници, които опитваха хапките с раци в градината, бяха дошли в Европа, за да се учат как да се борят с тероризма. По време на тридневния семинар бяха научили за следенето в интернет, наблюдателните камери, РЧР чиповете и общите информационни системи.

Градинското парти беше кулминацията на учебния процес. Лидерите щяха да се срещнат с представители на корпорации, които нямаха търпение да въведат новите технологии в развиващите се страни. На всеки лидер беше дадена специална кожена папка, в която да си събира визитките, раздавани след първата чаша вино.

Опрян на перилата на балкона, Майкъл наблюдаваше как госпожа Брюстър се движи из тълпата. Тюркоазносинята й блуза и сако се открояваха сред тъмните делови костюми и маслиненозелените военни униформи. От разстояние приличаше на молекула катализатор, пусната в стъкленица, пълна с различни химикали. Докато се запознаваше, разговаряше и се разделяше с целувка, тя създаваше нови връзки между младите лидери и онези, които искаха да им служат.

Майкъл се обърна, мина през няколко широки врати и влезе в това, което някога беше служило за господарска спалня. Баща му лежеше на една операционна маса по средата на стаята. От тавана го гледаха бели гипсови купидони. Главата на Матю Кориган беше обръсната и в мозъка му бяха поставени сензори. Сърдечният пулс и температурата се следяха постоянно. Един от невролозите беше заявил, че изгубеният странник „не би могъл да е по-мъртъв и въпреки това е жив“.