Майкъл Уайт: Равноденствие

Хипатия е изключително напредничава. Твърди например, че: „Всички организирани догматични религии са погрешни и никой уважаващ себе си човек не бива да ги приема като абсолютната истина“. Казала е също: „Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите грешно е по-добре, отколкото да не мислите въобще“.

Нищо чудно, че ранните християни толкова са я мразели.

Още по темата: „Hypatia of Alexandria“, Maria Dzielska, изд. Cambridge: Harvard University Press, 1995.

Смята се, че библиотеката е била основана през трети век преди новата ера, като начало на сбирката поставя сбирка книги, принадлежали някога на Аристотел.

Александрийската библиотека безспорно е била най-голямото хранилище на книги и съдържала милион свитъка. Била е държавна библиотека, създадена с декрет на Птолемей I. Твърди се, че Птолемей издал заповед всички посетители на Александрия да предават книгите, които носят със себе си, за да им бъдат направени копия. Първата сграда на библиотеката била построена като част от Храма на музите, така наречения Музейон (откъдето идва и думата „музей“).

Все още се спори кой носи отговорността за разрушаването на библиотеката и дали това е станало през 391, или през 415 година. Известният историк Едуард Гибън посочва за виновник християнския патриарх на Александрия Теофил.

Учени и философи от векове горчиво оплакват тази ужасна загуба за света на познанието. Никой не знае колко ръкописа са изгорели в пламъците, но е сигурно, че някои са били спасени и съхранени за поколенията. Частица оцеляло знание била открита по-късно от арабски учени и някои от тези текстове стигнали до Италия и Испания през четиринадесети и петнадесети век и подпомогнали да се поставят основите на Ренесанса. Други останки попаднали в ръцете на арабски алхимици, които предали своето знание на европейските си колеги, подклаждайки по този начин развитието на мистиката и окултизма.

Още по темата: „The Library of Alexandria: Centre of Learning in the Ancient World“, Roy MacLeod, изд. LB. Tauris Publishers, 2004.

Когато се спомене името на Нютон, хората обикновено го свързват с ябълката, вдъхновила учения да създаде своята теория за гравитацията. Всъщност има неоспорими доказателства, че той не е стигнал до тази теория точно в този момент. Истинската причина, поради която Нютон тръгва към едно от най-великите открития в областта на науката, са заниманията му с окултизъм.

Исак Нютон се ражда през 1642 г. в относително заможно семейство, което живее в село Улсторп, графство Линкълн. Бил свито и затворено дете, което не се справяло много добре в училище до четиринадесетата си година, когато го забелязва директорът на училището Хенри Стоукс.

Нютон влиза в Кембриджкия университет през 1661 г. и много скоро попада под влиянието на по-възрастни учени, които долавят потенциала му и го насърчават. Най-важните сред тях са двама членове на университета, а именно — Хенри Мор и Исак Бароу. И двамата били естественици, но проявявали интерес и към древното изкуство на алхимията, с който заразили и Нютон.

За Исак Нютон алхимията била само средство за постигане на определена цел. Той бил пуритан и вярвал в идеята за Божието слово и Божиите дела. С други думи, той бил отдаден на писанията в Библията, т.е. на Божието слово, и вярвал, че негов дълг е да разкрие загадката на живота, да разбере всички тайни на света.

По времето на Нютон алхимията била незаконно занимание, което се наказвало със смърт. Ако някой узнаел за дейността му, това щяло да съсипе академичната му репутация. Въпреки тези рискове обаче той отделял много повече време на алхимичните си проучвания, отколкото на стандартните научни занимания. След смъртта му през 1727 г. става ясно, че е притежавал най-голямата колекция от окултна литература, събирана поне дотогава и че лично е написал над един милион думи по тази тема.

Паралелно с алхимичните си проучвания Нютон гради и стандартна академична кариера, разбира се. През 1669 г., едва на двадесет и седем години, той става втория Лукасов професор по математика към Кембриджкия университет (пост, който днес се заема от професор Стивън Хокинг), като поема поста от своя приятел и наставник Исак Бароу. След 1670 г. Нютон започва да става известен и извън Кембриджкия университет и е приет за член на Кралското дружество.

Според историческите книги идеята за неговото най-голямото постижение, а именно — Теорията за всеобщото привличане — му хрумва, докато той живее при майка си в Улсторп. Истина е, че Нютон, както и останалите представители на академичната общност, напуска Кембридж по време на чумната епидемия от 1665–1666 година и се връща да живее при майка си в семейното имение. Дори е възможно един ден наистина да е седял под някоя ябълка, да е размишлявал за гравитацията и да е видял как някоя ябълка пада. Това може и да е ускорило мисловния му процес, но е нелепо да се смята, че цялата идея за гравитацията го е осенила там, на място, като мигновено проникновение. Нютон вероятно е съчинил тази история, за да прикрие факта, че при създаването на своята прочута теория е използвал алхимията.