Майкъл Уайт - Равноденствие

Едва навършил осемнадесет години, той вече живее в Париж с щедра издръжка. Бил доста талантлив математик и впечатлил не един известен философ с твърде зрелите за възрастта си разсъждения. През 1687 г. отива в Англия специално, за да се запознае с Нютон.

Дю Дуйли успява да спечели симпатията на великия учен и през периода 1689–1693 година двамата са в много близки отношения. В един момент Нютон дори пожелава Фатио да се премести да живее при него в Кембридж, но планът не се осъществява. Знае се обаче, че Фатио бил запален привърженик на окултизма и насърчавал Нютон да навлиза все по-дълбоко в света на магията. Двамата заедно провеждат множество алхимични експерименти и най-вероятно Фатио е човекът, подхранвал интереса на Нютон към черните изкуства.

Научната общност в Англия така и не приема Фатио и той има много врагове. Двамата с Нютон се разделят горчиво през 1693 година. Фатио загубва своя покровител и кариерата му се срива.

За по-нататъшния живот на Фатио дю Дуйли не се знае почти нищо. Той е една от онези странни фигури, които остават в периферията на научната общност на своето време. Твърди се, че е бил розенкройцер и член на други подобни организации и че поне веднъж е лежал в затвора. Живял е до деветдесет години, но умира в бедност и почти пълна забрава.

Робърт Хук се ражда през 1635 г. в семейството на свещеник. Баща му се обесва, когато той е на тринадесет години. Като дете Робърт проявява склонност към рисуване и след като получава едно скромно наследство от сто лири, заминава за Лондон, за да учи при художника сър Питър Лили 6 6 Питър Лили (1618–1680) — английски художник портретист от холандски произход. — Б.пр. . По щастливо стечение на обстоятелствата Хук е забелязан от Ричард Бъзби, преподавател в училището „Уестминстър“, който разбира, че интелектуалните възможности на момчето не се ограничават само с рисуването. Под крилото на Бъзби Хук получава най-доброто образование за времето си и е приет в Крайстчърч Колидж в Оксфорд. Завършва през 1663 година.

Докато следва, Хук изкарва прехраната си като слуга. След дипломирането си започва работа като платен асистент на Робърт Бойл и работи в неговата лаборатория в Оксфорд. Там става член на Невидимия колеж (предшественика на Кралското дружество) и започва да общува с най-влиятелните мислители на деня. Впоследствие именно Бойл осигурява на Хук поста на куратор по експериментите в Лондон през 1662 година.

Хук бил неспокоен, кипящ от енергия човек, хвърлял се от едно начинание към друго. Не можел да задържи вниманието си дълго върху едно нещо и затова мнозина го смятали за дилетант. Неговият велик труд „Микрография“ бил на пръв поглед трактат за микроскопията, но съдържал също и някои негови оригинални теории за естеството на светлината. Тази книга, публикувана през 1665 г., била добре позната на Нютон, който тайно й се възхищавал.

Хук и Нютон били заклети врагове. Били също и коренно различни по характер. Хук обичал да бъбри с приятели на чаша вино и да се наслаждава на ласките на поне една любовница. Дори записвал в дневника си своите сексуални открития и вида на изживените оргазми. Нютон, от друга страна, живеел като аскет в Тринити Колидж, Кембридж, и ненавиждал всеки, който само зачеква някаква тема, без да се задълбочи в нея, както, според него, правел Хук.

Хук, от своя страна, гледал на Нютон като на сухар, който безспорно притежава велик интелект, но е също злостен и мнителен, с изключително високо мнение за себе си. Самолюбието попречило на двамата да изгладят противоречията си и всеки държал на своя начин на работа, без да може да отдаде заслуженото на другия. Остават заклети врагове до смъртта на Хук през 1703 година.

Още по темата: „The Curious Life of Robert Hooke: The Man who Measured London“, Lisa Jardine, изд. HarperCollins, 2005.

Както казва Чарли Тъкър, Хипатия била „страхотно момиче“. За живота й се знае съвсем малко. Смята се, че е родена около 380 г. Баща й, Теон, бил изтъкнат математик и преподавал във великото училище към Александрийската библиотека.

Известно е също, че е пътувала много, а по-късно става уважаван учен. Позната е най-вече с трудовете си по математика и естествена философия. Смята се, че е автор на три обстойни трактата по алгебра и геометрия и един по астрономия. Според някои източници тя е последният Главен библиотекар на Александрийската библиотека.

Умира по ужасен начин. Набедена е, че се занимава с магия, и тълпа фанатизирани християни я измъква на улицата от класната й стая и я одира жива с черупки от стриди.