Глен Купър - Книга на душите

В подножието на Гарик Хил смуши коня в хълбоците, за да го насочи на север, по виеща се тясна алея, която така вонеше, че се наложи да запуши носа си с кърпа. Открити отходни канавки минаваха от двете страни на Кордвейнърс Стрийт, но човешките миризми не бяха най-лошото за сетивата му. За разлика от обущарите, които правеха евтини обувки от стара кожа и си изкарваха хляба с поправки, техните по-видни събратя се нуждаеха от свеж материал за новите си изделия. Затова в този район се намираха кланиците и работилниците за щавене. Вонята от техните кипящи котли с кожа и вълна беше непоносима.

Цялото му добро настроение от сутринта се бе изпарило, когато пристигна пред малката работилница, над която висеше железен знак във формата на ботуш. Чарлс завърза коня си за един стълб и прецапа през калната локва пред двуетажната постройка, която бе притисната между други подобни сгради, образуващи дългата редица на обущарската гилдия.

Незабавно заподозря, че нещо не е наред. Майсторите от двете страни на улицата бяха отворили широко вратите и прозорците си, а тази работилница беше заключена, капаците бяха затворени. Чарлс изруга под нос и заудря вратата с длан. След като не получи отговор, почука отново, този път още по-силно, и беше готов да зарита проклетата врата, когато тя бавно се отвори и някаква жена със забрадка подаде глава навън.

— Защо е затворено? — остро попита Чарлс.

Жената бе слаба като дете, но изпита и на години. Чарлс я беше видял и миналия път, и макар да бе възрастна, предположи, че е била голяма красавица на младини. Това впечатление изчезна сега, заличено от голямото й безпокойство и измъчения й вид.

— Съпругът ми е болен, сър.

— Несъмнено жалко, госпожо, но съм дошъл да си взема новите ботуши.

Тя го погледна неразбиращо и не отговори.

— Не ме ли чу, жено! Дошъл съм за ботушите си!

— Няма ботуши, сър.

— Какво означава това! Знаеш ли кой съм аз?

Устната й трепереше.

— Барон Роксал, сър.

— Чудесно. Значи знаеш, че бях тук преди шест седмици. Съпругът ти, Лука обущарят, направи дървени мерки на краката ми. Платих като капаро половината цена, жено.

— Той е болен.

— Пусни ме да вляза!

Чарлс я избута от пътя си и огледа малкото помещение. То служеше за работилница, кухня и дневна едновременно. От едната страна бе огнището за готвене и домакинските съдове, маса и столове, от другата се намираше пейката на майстора, затрупана с инструменти и няколко пушени овчи кожи. На лавицата над пейката имаше десетки дървени форми. Погледът на Чарлс спря върху чифта, върху който беше написано „Роксал“.

— Ето ги краката ми! — възкликна той. — А къде са ми ботушите?

От горния етаж се чу слаб глас:

— Елизабет? Кой е дошъл?

— Така и не ги започна, сър — нареждаше старицата. — Разболя се.

— Той горе ли е? — тревожно попита Чарлс. — Да няма чума в тази къща?

— О, не, сър. Разболя се от охтика.

— Тогава ще се кача и ще говоря с него.

— Моля ви, недейте, сър. Много е зле. Това може да го убие.

През последните години Чарлс съвсем беше отвикнал някой да се изпречва на пътя му. Към бароните се отнасяха като към… барони, и крепостните селяни, занаятчиите и дребните благородници се подчиняваха на всяка негова прищявка. Чарлс застана, опрял юмруци в хълбоците си, с издадена напред челюст.

— Значи няма ботуши — каза най-сетне.

— Не, сър. — Жената се мъчеше да не заплаче.

— Платих ви половин жълтица предварително — с леден тон заяви той. — Върнете ми парите. С лихвите. Четири шилинга.

Сълзите вече потекоха по бузите й.

— Нямаме пари, сър. Мъжът ми не можеше да работи. Започнах да продавам кожите му на другите от гилдията, за да набавя храна.

— Значи нямате нито ботуши, нито пари! Какво трябва да направя, жено?

— Не зная, сър.

— Изглежда мъжът ти ще прекара последните си дни в затвора за радост на негово величество, а ти също ще влезеш в килията заради дългове. Следващия път, когато ме видиш, ще бъда с шерифа.

Елизабет падна на колене и обгърна прасците му.

— Моля ви, недейте, сър. Трябва да има и друг начин — захлипа тя. — Вземете инструментите му, вземете каквото поискате.

— Елизабет? — отново се чу слабият глас на Лука.

— Всичко е наред, съпруже — извика му тя.

Макар че щеше да е доволен да види тези крадци зад решетките, Чарлс предпочиташе да прекара остатъка от сутринта при друг обущар, вместо да кръстосва противния град в търсене на шерифа. Без да каже нито дума, той отиде до работната маса и заразглежда различните щипки, шила, игли, чукчета и ножове. Изсумтя. Какво полза имаше от тях? Взе някакъв полукръгъл инструмент с остър ръб и го вдигна.