Глен Купър - Книга на душите

Но сега Декорсо бе попаднал на нещо по-голямо. Прекара няколко минути онлайн, за да събере отговори на въпросите, които Фрейзър със сигурност щеше да зададе. Когато приключи, свали слушалките. Беше не просто голямо — а земетръсно. Най-малко осма степен в техния свят.

Фрейзър се досети по изражението му, че е открил нещо важно.

— Какво? Сега пък какво?

— Знаеш за Хенри Спенс, нали? — попита Декорсо.

Фрейзър кимна. Знаеше всичко за Клуб 2027 — безобидна група дърти глупаци, поне доколкото го засягаше него. Наблюдателите ги проверяваха от време на време, но според всеобщото мнение Спенс ръководеше просто надут социален клуб на пенсионери. Не вършеха нищо лошо, не вредяха на никого. По дяволите, самият той би могъл да стане един от тях, когато окачи шпорите на стената, стига да го приемат — но това едва ли щеше да стане.

— Какво за него?

— Току-що се обади от мобилния си телефон на стационарния на Пайпър. Явно нямат представа, че го подслушваме. Спенс е в Ню Йорк. Купил е двупосочен билет на Пайпър до Лондон, без фиксиран обратен полет. Първа класа. Излита довечера.

Фрейзър завъртя очи.

— По дяволите! Знаех си, че Пайпър не е сам, но точно Хенри Спенс? Разполага ли той с такъв куп пари, или е подставено лице?

— Сериозно е подплатен. С парите на мъртвата му съпруга. Има и още.

Фрейзър поклати глава и му нареди да изплюе камъчето.

— Болен е. Краят му е след осем дни. Чудя се дали причината ще е естествена или ние.

Фрейзър вече навличаше панталоните си.

— Един Господ знае.

На Уил му харесваше отново да е на път, с малко багаж, също като в доброто старо време. Почина си великолепно в удобната първокласна кушетка, която, по една прищявка на съдбата, за която така и не научи, първоначално бе предназначена за младия, вече мъртъв Адам Котъл.

Уил не беше опитен международен пътешественик, но бе посещавал Великобритания и Европа няколко пъти по работа. Преди няколко години дори беше изнасял лекция в Ню Скотланд Ярд, озаглавена „Сексът и серийният убиец — американският опит“. Присъстваха много слушатели и след нея група високопоставени детективи го бяха замъкнали в някакъв пъб. Както и можеше да се очаква, вечерта завърши с амнезия.

Сега бе на час път от гара Мерилебон на линията за Бирмингам и прекосяваше равната английска провинция в първокласно купе. Сивотата на разпрострелия се Лондон беше отстъпила пред пастелните тонове на обработваемата земя — килим от зелени и кафяви петна, приглушени от влажния есенен ден. Влакът се движеше с пълна скорост и дъждовните пръски оставяха хоризонтални следи по прозореца. Клепачите му натежаха, докато гледаше шарените ниви, балите сено и бозавите, лишени от украса фермерски постройки, профучаващи покрай него. Малки селца изпълваха прозореца за няколко секунди, след което изчезваха. Беше сам в купето. Беше неделя, а сезонът не бе от туристическите.

Представи си как у дома Нанси скоро ще стане и по-късно сутринта ще изведе Филип на разходка с количката — разбира се, стига и там да не валеше. Беше забравил да провери прогнозата за времето преди да тръгне, но така или иначе беше сигурен, че над главата на Нанси и без това ще витае лично неин дъждовен облак. Смяташе, след като приключи с тази авантюра, да прекара известно време в „Харъдс“ и да измисли как да се измъкне от цялата тази каша. Смущаваше се да каже на Нанси, но Спенс му бе направил неустоимо предложение. Уил никога не бе смятал, че може да бъде съблазнен с пари, но пък и никой досега не го беше замерял с пачки по такъв начин. Изживяването бе чисто ново и определено не се оказа от неприятните.

Цената за мисията? Чек за 50 000 долара и завещание за караваната! Веднага щом Спенс ритне камбаната, къщата на колела щеше да е негова. Уил не знаеше как ще успее да си позволи бензина, но в най-лошия случай смяташе да я закотви в някой къмпинг във Флорида и да я превърне във ваканционна вила.

По-сочният морков беше все още завързан на пръчката. Спенс настояваше да научи датите на смъртта на своите хора, но Уил нямаше да се съгласи да изпълни това искане. Сумата, която Спенс сложи на масата, накара Уил да затаи дъх, но на цялата планета нямаше достатъчно пари, за да го направи. Боеше се, че ако по най-крещящ начин наруши споразуменията да пази тайна, Нанси ще се окаже права — Уил щеше да сложи главите им на дръвника.

Събуди се от унеса, чу кондуктора по високоговорителя и примигна към часовника си. Пътуваше вече близо час и влакът забавяше скорост, тъй като наближаваше покрайнините на голямо търговско градче.