Глен Купър - Книга на душите

Нийв бе безжалостен към новобранеца. Най-сетне бе попаднал на някой по-ниско от него и започна да прехвърля най-досадните си и унизителни задължения на безличния младеж, който мълчаливо кимаше и се заемаше със задачата като слабоумен слуга.

Тоби огледа присъстващите, като кимаше отсечено на редовните посетители. Имаше и няколко нови лица, но най-впечатляващ бе едрият мускулест господин на стола точно срещу него, който някак не изглеждаше на мястото си.

— Дами и господа, уреченият час настъпи. Аз съм Тоби Парфит, вашият търговски агент, и за мен е удоволствие да ви посрещна с добре дошли на есенния търг на „Пиърс & Уайт“ за подбрани антикварни книги и ръкописи, представляващи разнороден подбор от висококачествени литературни експонати. Сред множеството специални предложения днес е и същинско съкровище от колекцията на лорд Кантуел от имението му в Уорикшър. Бих желал да ви информирам, че приемаме и наддаване по телефона. Екипът ни е готов да ви асистира по какъвто и да било въпрос. И тъй, да приключваме с церемониите и да се залавяме за работа.

Една врата в дъното се отвори и в залата влезе хубава асистентка с бели ръкавици, държаща свенливо първото предложение пред гърдите си.

Тоби й кимна.

— Артикул номер едно е чудесно копие на „Единството в изкуството“ на Джон Ръскин — лекция, изнесена на годишната среща на Художественото училище в Манчестър през хиляда осемстотин петдесет и девета, публикувана в Оксфорд през хиляда осемстотин и седемдесета. Копието е леко пожълтяло, в оригиналната си подвързия и би представлявало ценна придобивка за ценителите на Ръскин, както и за специалистите по история на изкуството. Да започнем наддаването със сто лири.

Фрейзър изсумтя и се приготви за мъчително изпитание.

В Ню Йорк бе пет часа по-рано и два часа преди слънцето да пропъди мразовития сумрак над Ийст Ривър. Спенс и Кениън се бяха събудили рано на мястото, където нощуваха редовно — паркинга на „Уол-Март“ във Вали Стрийм, Лонг Айлънд. В кухнята на караваната си направиха кафе и бекон с яйца, след което излязоха на магистралата, за да избегнат сутрешното задръстване към Манхатън. Беше 4,30, когато пристигнаха пред блока на Уил. Той стоеше на тротоара и трепереше от студа, но в същото време изпускаше пара от сутрешната разправия.

Не беше страхотна идея да спори с жена си, докато тя кърми. Разбра го някъде по средата на спора. Имаше нещо гадно в това да надига глас и да заглушава мляскането и сученето на сина си, както и да заличи обичайното майчинско спокойствие от лицето на Нанси. От друга страна, беше обещал да помогне на Спенс и изтъкна, че поне не се е съгласил да се замъкне до Англия. Нанси не изглеждаше особено удовлетворена. За нея случаят „Апокалипсис“ беше минало, а Библиотеката бе най-добре да бъде забравена. Разбираше опасността от групи като наблюдателите. Беше посветена изцяло на настоящето и бъдещето. Имаше бебе и съпруг, които обожаваше. Животът бе прекрасен точно сега, но това можеше да се промени на мига. Каза му да не си играе с огъня.

Уил прояви прословутия си инат. Беше грабнал якето си и бе излязъл ядосано от апартамента, но едва прекрачил прага, бе започнал да съжалява. Обаче отказа да се върне и да се извини. Взаимните компромиси в семейния живот бяха концепция, която разбираше интелектуално, но не му беше вкоренена и това можеше да си остане завинаги така. Измърмори си нещо в смисъл, че се е превърнал в мъж под чехъл, и натисна бутона на асансьора така яростно, сякаш се мъчеше да извади нечие око.

— Имате късмет, че не сте на мое място — призна Уил веднага щом се качи в караваната.

— В кучешката колиба ли ви набутаха, господин Пайпър? — поинтересува се Спенс.

— Хайде отсега нататък да ме наричате Уил, а? — мрачно отвърна той. — Имате ли кафе? — И се пльосна на дивана.

Кениън му наля, докато Спенс извика маршрута на джипиеса и потегли. Целта им бе „Куинс Мол“, където според Уил можеха да паркират без много разправии.

Когато пристигнаха, бе все още тъмно и до отварянето на мола имаше няколко часа. Паркингът беше отворен и Спенс спря в края му. Клетъчният му телефон показваше, че има пълен обхват, така че нямаше нужда да се безпокоят за качеството на сигнала.

— В Лондон е десет сутринта. Ще се обадя — каза Спенс, стана и помъкна кислородната кутия на колела след себе си.

Постави телефона на кухненската маса, включи на спикърфон и тримата насядаха около него, докато набираше международния номер. Операторът го свърза с търга.