Глен Купър - Книга на душите

Незабавно в Лабораторията за ракетни двигатели на НАСА в Пасадена беше съставена работна група, която трябваше да проучи някои от възможните космически сценарии. Центърът за малките планети към Харвард-Смитсъновия център беше натоварен да отсее в базата си данни астероидите, които щяха да минат в близост до Земята.

Поръчението бе изпълнено бързо. От общо 962 потенциално опасни астероиди (ПОА) само един беше свързан с 2027 г. — 137108 (1999 AN), астероид от групата Аполон 7 7 Астероиди, чиято орбита пресича земната. — Б.пр. , открит през 1999 г. от лабораторията „Линкълн“ на Масачузетския технологичен институт. Това бе много голямо небесно тяло, с диаметър почти тридесет километра, но не предизвикваше особен интерес. Най-близкото му минаване покрай Земята през следващите хиляда години щеше да бъде на 7 август 2027 г. на разстояние 390 000 километра от планетата. По десетобалната Торинска скала за опасност от сблъскване той имаше анемичната първа степен и едва ли заслужаваше да му се обръща внимание.

За да бъде съвсем консервативен и коректен, Гершън поръча на най-добрия си докторант Говинд Наиду да проучи по-подробно астероида и да осъвремени параметрите на орбитата му. Проектът на НАСА бе приоритетен и Наиду успя да се вреди за използването на четиридесет и осем инчовите телескопи в Центъра за космически наблюдения в Мауи и обсерваторията „Паломър“, за да заснеме отново 137108. Освен това си издейства осем безценни часа процесорно време на правителствения суперкомпютър в Националния изчислителен център за изучаване на енергията към Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“.

— Получи ли новите данни от Мауи и „Паломър“? — попита Гершън.

— Да. Ще дойдеш ли при компютъра ми?

— Можеш да ги извикаш оттук.

— Имаш майонеза по клавиатурата.

— Това да не е против религията ти? — Гершън стана и му отстъпи стола си. — Днес следобед имам конферентна връзка с Пасадена и искам въпросът да е изяснен.

Наиду седна и влезе в базите данни на обсерваториите.

— Така, това е начертаната орбита на астероида според последното му наблюдаване през юли две и осма. В момента той се намира отвъд Юпитер и приближава с орбитален период от година и три четвърти. Ето я последната симулация, пускам я ускорено до август двайсет и седма. Вижда се, че минава на около четиристотин хиляди километра от нас.

— Трябват ми новите данни, Гови.

— Идва ред и на тях. — Наиду отвори електронните таблици с данните от предишната нощ. — И от двете обсерватории получихме ясни изображения. Сега ще комбинирам базите данни от Хаваите и „Паломър“. Ще отнеме не повече от минута.

Пръстите му полетяха над клавиатурата, за да съчетае резултатите от двете наблюдения.

— Да видим — каза Гершън, когато беше готов.

Наиду отново зареди програмата за изчертаване на орбитата и превъртя симулацията напред до 2027 г.

— Виждаш ли? Непроменена е. Най-близката точка си остава през август на разстояние почти половин милион километра. А на девети февруари е още по-далеч.

Гершън изглеждаше доволен.

— Значи така. Можем да, напълно да изключим астероида от списъка.

Наиду не стана. В момента отваряше базата данни на „Лорънс Бъркли“.

— Помислих си, че може би ще ти зададат повече въпроси, и затова пуснах серия сценарии на суперкомпютъра.

— Какви сценарии?

— На сблъсъци между астероиди.

Гершън изсумтя одобрително. Младежът бе прав, вероятно щяха да го попитат и за това. В основния пръстен между Марс и Юпитер имаше около пет хиляди небесни тела и не беше необичайно те да се сблъскват от време на време и да променят орбитите си.

— Как ги моделира?

Наиду се изпъчи и с гордост описа сложен статистически модел негова разработка, който използваше огромната изчислителна мощ на суперкомпютъра за изследване на стотици хиляди хипотетични сблъсъци между астероиди, засягащи 137108.

— Доста вторични променливи — подсвирна Гершън. — Маса, скорост, ъгъл на контакт, орбитална динамика в точката на сблъсъка.

Наиду кимна.

— Всеки потенциален удар може да промени всеки параметър на нашия астероид. Понякога не с много, но могат да се получат доста значими разлики в афелия, перихелия, орбиталния период, дължината на възходящата точка на пресичане на орбитите, инклинацията, аргумента на перихелия — каквото се сетиш.

— Е, показвай. С какво разполагаш?

— Тъй като имах само осем часа компютърно време, ограничих модела до около петстотин най-вероятни астероиди на базата на орбиталните им характеристики спрямо 137108. Само една симулация от общо шестстотин хиляди показва нещо интересно.