Андерш Моте - Тръпката

Бяха се наяли и вече бяха успели да вкарат по няколко бири. Освен HP и Франк на срещата присъстваха всички началници на отдели с изключение на готик кралицата. За жалост, HP пристигна твърде късно, за да може да се настани до Рилке. Вместо това трябваше да се задоволи с Бийнс, който изглежда вече беше загрял с няколко силни бири.

Но не беше чак такъв проблем. Момчето очевидно обичаше да говори почти толкова, колкото обичаше да пие бира.

— Да, всъщност върви доста добре. Интересна компания е ArgosEye! — HP се усмихна косо на Бийнс, опитвайки се да звучи скромно.

— Ммм, фирмата е много специално работно място, но това сигурно вече си го схванал. Почти никога не се случва някой да напусне — поне не и доброволно. Всички тук сме заедно още от началото.

Бийнс посочи към останалите около масата.

— Деян и Рилке са работили с Анна почти десет години, а Стофе, който се връща след две седмици, дойде с Филип от „Бърстън“. Аз и Франк работихме заедно в една друга фирма, но Анна ни привлече горе-долу едновременно. Нашата скромна дружина малко или много е изградила ArgosEye от основите. Всъщност всички имаме дял от акциите — идеята беше на Филип.

Чесновият дъх на Бийнс не беше шега работа, а на всичкото отгоре той беше от хората, които предпочитат да говорят мааалко по-отблизо, но HP стисна зъби.

— С Анна още не съм успял да се срещна… — пробва той и затаи дъх.

Деян поклати глава и отпи няколко глътки от халбата си.

За пръв път някой изобщо бе споменал Анна по име и HP не бе издържал на изкушението. По дяволите, това очевидно не беше моментът да приказват за мъртвите…

Бийнс остави чашата си и избърса уста с опакото на ръката си.

— Не, нея не я виждаме често, откакто тя и Филип се разделиха…

HP неволно потръпна и се завъртя в стола, за да опита да го прикрие.

— Аха. От най-лошия тип разводи? — продължи той, опитвайки се да звучи умерено заинтересован.

— Може да се каже. Никой от тях не е точно от хората, които правят компромиси…

Мина сервитьорката и HP ѝ показа с жест да му донесе нова бира.

Бийнс наистина ли не знаеше, че Анна е мъртва, или пичът просто разиграваше театър?

Беше невъзможно да определи.

— Значи всичко се е подобрило, когато Анна се е оттеглила? — продължи той толкова неутрално, колкото можеше.

Бийнс сви рамене.

— Не знам дали се е оттеглила, но като я няма, Филип може да ръководи фирмата, както той иска.

— Както ние искаме — добави той и довърши бирата си. — Единствената пречка е, че Анна все още притежава част от фирмата. Докато това е така, ние не можем…

Бийнс внезапно се спря и HP забеляза как Рилке му хвърли бърз поглед. Останалите около масата изглежда също бяха чули коментара, защото разговорите наоколо изведнъж замряха. Но вместо да си държи езика зад зъбите, Бийнс се опита да поправи грешката си.

— Ама… не ме разбирайте погрешно. Анна беше страшно важна за фирмата. Но хайде…

Той разпери ръце пред себе си и потърси подкрепа от останалите.

— … от чиста бизнес гледна точка всички ще спечелят, ако тя изчезне завинаги…

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 30 ноември, 10:53

От: MayBey

Малката Регина Ретроди наистина се е насадила. Твърди се, според слуховете, че шефът ѝ е имал любовна афера с жената на определен следовател от ВР. Ако бях на мястото на Регина, щеше да ми е доста трудно да спя нощем…

публикацията има 23 коментара

Ребека прочете темата няколко пъти, преди значението на текста наистина да проникне в главата ѝ.

Тя отмести стола си половин метър назад и остана известно време, люлеейки се в него, преди да вземе решение.

В каква каша се беше оказала. Вярно, можеше да вини преди всичко себе си. Вместо любезно да се появи на разпита, тя трябваше да ангажира както профсъюза, така и умел адвокат. Да притисне лешоядите от ВР още от самото начало, а не да играе в малката им игра. Тогава гарантирано щеше да избегне цялата тази бъркотия.

Освен това трябваше да отстоява своето доста по-твърдо горе в участъка, най-вече след като пристигнаха. Да настоява да проведат дебрифинга заедно като екип, независимо дали тя беше заподозряна в нарушение, или не. Но точно както когато Рунеберг я беше придумал за работата като шеф на екипа, тя се беше държала като твърде добро момиче, за да нададе глас. Само беше кимала мълчаливо и се беше придържала към ролята на свръхусърдната Ребека точно както се очакваше от нея, докато останалите представители на човечеството очевидно си правеха каквото ги устройва.