Андерш Моте - Тръпката

— Окей, човек, няма лошо. Не си от най-приказливите, уважавам това.

Нокс, както рокаджията очевидно искаше да го наричат, се потупа по гърдите.

— Но ако нещо ти трябва, само почукай на вратата ми, долу в двайсет и четвърта съм.

Той направи жест към тесния коридор.

— Аз съм от постоянните гости, раираш ли…

HP кимна замислено.

Може би все пак щеше да изкяри нещо добро от тази визита по съседски.

— Значи знаеш какви хора живеят тук… — започна той. — … кои идват и си отиват, имам предвид?

— Естествено, ти например си тук от близо три седмици, а социалните минаха оттук с още двама новопристигнали едва онзи ден…

— Чудесно, значи може би можеш да ми направиш услуга и да си отваряш очите вместо мен. Дали се случва нещо необичайно, имам предвид. Хора, които не се вписват или нещо такова…

— На това място живеят само хора, които не се вписват… — ухили се Нокс. — Но мисля, че разбирам какво имаш предвид.

HP му подхвърли още един пакет цигари и духовитият дребен мъж го улови във въздуха. На излизане той почука с показалец по носа си.

— Само кажи, ако ти трябва нещо, човече. Нокс винаги е готов да услужи!

— Окей — каза HP колебливо. — Тогава може да те помоля за още нещо…

Нокс се спря на вратата.

— Може да си струва пакет или два.

— Sure, you name it!…

— Виждаш ли, имам нужда от помощ с малко съхранение. Трябва да се отърва от едно нещо за известно време, ако разбираш…

Ама това не е ли Ребека? Ребека Петершон? Дъщерята на Ерланд?

Той застана на тротоара право срещу нея и тя нямаше голям избор, освен да спре. Възрастен господин, облечен с тъмно палто и шапка.

— Нормѐн — измърмори тя, докато се опитваше да се сети кой беше мъжът.

— Да, разбира се, ама че съм глупав. Ти си смени името, след като майка ви… Не ме помниш, нали?

Тя го огледа внимателно. Беше малко по-висок от нея, вероятно към 1,80 и беше сигурно на около шейсет години.

Безспорно в стойката на мъжа и в строгото му изражение имаше нещо познато, но не можеше да го свърже с нищо конкретно. Вероятно беше някой от колегите на баща ѝ от запаса.

— Таге, Таге Самер, но ти и брат ти ме наричахте чичо Таге. Бяхте на гости в лятната ми вила горе в Ретвик преди много години, помниш ли?

Той се усмихна и нещо в погледа му я накара да направи същото.

— Да, разбира се… — каза тя засмяна. Чичо Таге, как си?

— Чудесно, благодаря, тъкмо щях да те питам същото.

— Много добре — излъга тя.

— Все още ли работиш в Службата за охрана?

Тя се сепна и той изглежда го забеляза.

— Баща ти имаше много приятели, Ребека, и ние с взаимна помощ се опитвахме да хвърляме по едно око на двама ви. Като последна услуга към Ерланд. Той много би се гордял с теб, ти му беше любимката.

Той отново се усмихна и тя изведнъж усети, че в гърлото ѝ започва да се надига малка бучка.

Бързо я преглътна.

— Между другото, съжалявам, че не можах да присъствам на погребението на майка ви — продължи той. — Изпратихме венец, надявам се, че е пристигнал?

Тя кимна, спомняше си ясно венеца.

Последно сбогом от старите приятели.

— Бяха ме командировали в Африка. За съжаление, бях ранен и не можех да пътувам…

Той посочи към единия си крак и едва сега тя забеляза бастуна в дясната ръка на мъжа.

— Тъжна история — и с бащата ви, и с майка ви — продължи той. — Ерланд не заслужаваше да си отиде толкова рано. И определено не при такива обстоятелства…

Тя сви вежди и отвори уста да каже нещо, но той я прекъсна.

— Беше ми наистина приятно да те срещна, Ребека.

Той пъхна ръка във вътрешния си джоб и извади малка изискана визитка.

— Обади се някой ден, ще зарадваш много един стар човек.

— Обещавам, чичо Таге.

Те си стиснаха ръце и главно поради някакъв импулс тя направи крачка напред и го целуна леко по бузата. Той миришеше на цигари и афтършейв, почти същата миризма като тази на баща ѝ и за няколко секунди буцата се върна обратно в гърлото ѝ.

— Между другото — каза той точно преди да се разделят. — Брат ти Хенрик — чуваш ли се понякога с него?

— Еее, Манге, Франк казва, че ти си новата ни изгряваща звезда в пещерата…

Бяха ги настанили в самостоятелно помещение на прилично разстояние от входа, което устройваше HP чудесно.

Манге-ролята му наистина се беше оказала достатъчно добра, че да заблуди непознатите, но той не беше сигурен, че хора, които го познаваха, щяха да се вържат също толкова лесно. От друга страна, нито неговите приятели, нито тези на Манге се навъртаха по пош места като това.