Андерш Моте - Тръпката

… не беше наистина.

И преди беше лежал в ареста, вярно, у дома, в Швеция, но процедурите навярно са горе-долу същите. Като начало трябваше вече да са го разпитали няколко пъти.

Да са му обяснили в какви престъпления го подозират и евентуално също така да са му осигурили някакъв вид юридически представител. Не се пропиляваха ценни часове в това да оставят заподозрения да зъзне в килията, достатъчно беше човек да погледа малко „От местопрестъплението“, за да схване the basics. И като стана дума за разследване на местопрестъпления…

Не го бяха боли за кръв, не му бяха взели отпечатъците, дори не му бяха направили снимка, поне не и доколкото си спомняше. Тревата му беше докарала кървене от носа, докато къртеше. И преди беше имал напушен нос 25 25 Състоянието, което описва HP, е необичайно — между канабиса и кръвотечението няма пряка връзка и на пръв поглед думите му звучат странно. Възможно е обаче сухият въздух в комбинация с дразненето от издишване на дим през носа и разширяването на кръвоносните съдове, причинено от канабиса, да доведе до кървене, особено при хора с тънка носна лигавица. Друго възможно обяснение е наличието на големи количества пестициди в канабиса (тъй като отглеждането му не подлежи на контрол), като например отрова за мишки, която съдържа антикоагуланта варфарин, който може да причини кръвотечение. — Б.пр. , винаги изглеждаше много по-зле, отколкото бе всъщност, и сигурно беше изкарал акъла на хората в лагера. Ако ченгетата не му бяха взели кръв, докато беше в несвяст, то ризата му със сигурност съдържаше всички проби, които им бяха нужни.

Но точно както цялата тази проклета страна целият сценарий изглеждаше фейк, почти като нагласен.

Едва завърши мисълта си и получи сърцебиене и се принуди да поеме няколко дълбоки глътки въздух.

Фактите бяха, че както и да го сучеше, колкото и да въртеше всички подробности от изминалите денонощия, просто не можеше да се отърси от мисълта, че всичко беше някакъв вид…

Игра…

Форум Крепителите на обществото

Публикувана на: 12 ноември, 23:18

От: MayBey

Има само три типа граждани — полицаи, арестувани и още незаловени.

публикацията има 36 коментара

Вратата се тресна и те влязоха в килията. Четирима потни пазачи и един грамаден офицер с белези от шарка по лицето и мръсна риза.

HP не успя дори да се надигне, преди да му се нахвърлят.

— Name, you tell me name now! — изкрещя белязаният, доближавайки лицето си само на педя от това на HP.

Преди да смогне да отговори, те извиха ръцете му зад гърба, вързаха краката му с някакъв каиш, след което го понесоха като пакет. Всичко стана толкова бързо, че той не можа дори да се изплаши.

Стаята, в която го замъкнаха, беше малко по-голяма от килията му. В средата стоеше тясна носилка и той видя висящи ремъци от двете ѝ страни. Носилката беше наклонена, но вместо да го сложат с глава откъм високия край, те го завързаха наобратно. Беше доста неприятно да лежи с главата надолу, а когато затегнаха ръцете и краката му, стана още по-лошо.

Усещаше как сърцето му бие силно в гърдите.

— You tell me name! — изсъска Скарфейс, а лицето му бе толкова близо, че той усещаше киселия аромат на тютюн в дъха на мъжа.

— Т-томас Андерсен — отговори HP, но не успя да прозвучи толкова cool, колкото бе възнамерявал. На влизане бе мярнал камерата в единия ъгъл на стаята и сега беше почти сигурен:

Играта го беше открила!

Имаше всички основания да бъде изплашен, при това за живота си.

И все пак, колкото и странно да беше, пулсът му не препускаше само от страх.

Скарфейс кимна на един от орките пазачи, той надяна черна качулка над лицето на HP и всичко почерня. Чуваше траповете да говорят помежду си, отново без да разбира и дума. Но му се стори, че едно нещо схвана.

Ако наистина искаха да се отърват от него, нямаше причина да протакат нещата. Но вместо да го заровят в пустинята, те отделяха време и усилия за цялата тази шарада. Това трябваше да означава нещо.

Внезапно той долови шума от течност, която капеше по каменния под.

Какво, по дяволите, правеха те всъщност?

В следващия миг някой притисна мокър парцал към лицето му.

Първите две секунди не бяха толкова опасни — все още можеше да диша, макар че усещаше как качулката се затяга по-здраво, когато вдишваше. Миришеше на мокър хавлиен плат, което бе по-скоро успокояващо, отколкото плашещо. Но после дочу мокър, бълбукащ звук и изведнъж през плата започна да се процежда вода право в носа и устата му.