Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Смятам, че това ще ви се отрази добре, сър, защото твърде много стоите в затворени помещения — отвърнах аз.

Нютон престана да чеше Мелхиор под брадичката, погледна през прозореца и кимна.

— Да, имате право. Прекалено много стоя на затворено. Трябва да прекарвам повече време на светло. Все още не съм разбрал какво представлява слънцето, но понякога мисля, че лъчите му поддържат живота на всички същества с невидима светлина. Не се съмнявам, че един ден тайната светлина ще бъде разкрита, така както аз открих спектъра на цветовете. И когато това стане, ще започнем да разбираме всичко, може би дори истинската същност на Бог.

Той стана и си сложи редингот и шапката.

— Но за момента нека да се надяваме, че ще разберем мислите на господин Скруп.

Тръгнахме по Странд и докато вървяхме, Нютон подробно ми обясни плана си.

— Господин Скруп е златар и по закон е длъжен да води регистър за запасите си от ценни метали. Монетният двор трябва да знае колко злато и сребро се намира в страната и има правомощията да проверява документите му. Ще го уведомя, че лично се занимавам с въпроса, за да бъде сведено до минимум неудобството за занаята му. Ще обясня, че проверката често продължава цял ден, но аз смятам да приключа за един час. Предполагам, че той ще бъде повече от готов да ни съдейства. И докато е зает да ми угажда, вие ще намерите удобна възможност да се измъкнете, вероятно за да използвате столчето с нощното гърне и да разгледате библиотеката му, търсейки Тритемий.

— Истина ли е всичко това?

— За Монетния двор ли? За съжаление, не. Но би трябвало да бъде. В повечето случаи си измисляме пълномощията. Разбира се, като мирови съдия, лесно мога да получа изрична заповед да проверя документите му, но няма да изглежда редно, защото трябва да се престорим, че действаме в интерес на Скруп, и да се представим като негови приятели.

Разходката ни заведе на Теме Стрийт и по зловонния Флийт Бридж с множеството му продавачки на риба, където си купих стриди да закуся, и после по Флийт Стрийт и Странд. Опитах се да повдигна въпроса с госпожица Бартън, но когато споменах името й, Нютон побърза да смени темата и аз останах с убеждението, че съм обидил повече нея, отколкото него. Така предположих. По-късно разбрах защо той не желаеше да говори с мен за племенницата си.

След час пристигнахме на работното място на господин Скруп, близо до Мейпоул, на кръстовището на Друри Лейн. Скруп много се притесни, като ни видя. На Нютон това му хареса, защото вече беше убеден, че човек, който не е завършил неговия университет, определено е негодник, и се чувстваше оправдан, защото е пренебрегвал господин Скруп, докато му е бил преподавател.

Скруп изслуша приемливото обяснение на Нютон за повторното ни посещение и ни покани да влезем в кабинета му, като през цялото време недоволно мърмореше, че напоследък занаятчиите трябва да спазват прекалено много правила и му се иска хората, които правят законите, да бъдат натикани в „Света Мария Витлеемска“.

— Всичко е правила и данъци. Правителството иска пари за стъклата на прозорците, погребенията и венчавките. Не стига, че наближава крайният срок за приемането на старите монети в пълната им стойност, но и са произведени твърде малко нови.

— Направени са достатъчно — възрази Нютон. — Този месец се очаква да бъдат изсечени още сребърни монети на стойност триста и тридесет хиляди фунта. Проблемът е, че хората се запасяват с новите монети в очакване цената им да се повиши.

— Това обяснение ми е познато — оплака се господин Скруп. — Мисля, че разбирам какво е да си евреин, защото златарите в града най-често са подозирани в запасяване с монети. Но аз ви питам, докторе, как може човек да върши работата си, без да държи известно количество злато и сребро, за да изпълни поръчката на клиента? Трябва да имаш запаси от ценни метали или занаятът ти ще бъде обречен на неуспех.

— Нека да видим с какви запаси разполагате и после ще ви оставим на мира, защото тази задача не се нрави и на мен, както и на вас. Когато напуснах Кембридж, за да стана Пазител на Монетния двор, не предполагах, че ще бъда полицай.

— Това е изключително неприятно и досадно.

— Дойдох лично, сър, тъй като искам да ви спестя изпитанието да бъдете разпитван и разследван от нечестен служител. В края на краищата обаче няма да е лошо, ако прекарате един-два дни с някой от инспекторите. Осмелявам се да твърдя, че ще предпочетете тяхната внимателна проверка пред сляпото око на стар приятел и колега от „Тринити“. — Нютон махна с ръка, сякаш се приготви да си тръгне.