Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Не, сър. Остава тук до сутринта, когато пазачът на животните господин Уодсуърт го взима.

— Възможно ли е някой да е влязъл тук и да е взел ключа за Лъвската кула, без да забележите?

— Не, сър. Не се отдалечавам от ключовете.

— Благодаря, господин Грейн. Много ми помогнахте.

Нютон и аз се върнахме в Монетния двор и той веднага заповяда на двамата стражи, които формално бяха под негово командване, да намерят Даниъл Мърсър и да го доведат в кабинета му. След като те излязоха, аз казах на моя господар, че предишната вечер видях господин Грейн да стои на моста над рова около крепостта, на половината разстояние между кулата Байуърд и Средната кула, на десетина метра от ключовете.

— Говорихме почти десет минути. През това време всеки може да е взел ключа. Следователно, щом е било възможно снощи, тогава трябва да е било възможно и тази вечер.

— Логиката ви е неустоима, господин Елис — тихо каза Нютон, взе котарака Мелхиор и замислено започна да го гали, така както някой друг би пушил лула.

След това разгледахме на светлината на свещите предметите, които бяхме намерили у господин Кенеди. Освен камъка, изваден от Нютон от устата на мъртвеца, имаше няколко крони, две зарчета, броеница, лотариен билет, тютюн и писмо, сякаш написано от луд, което обаче заинтригува господаря ми. Докато той го разглеждаше, аз хвърлих заровете и отбелязах на глас, че господин Кенеди е бил сериозен комарджия.

— Какво ви доведе до този извод? Лотарийният билет? Заровете? Или и двете?

Усмихнах се, защото бях на позната територия.

— Не, сър. Само заровете. Изрязани са в съвършена квадратна форма и точките им са написани с мастило, вместо дупките да са запълнени с восък, за да не се допускат измами. Никой новак не би взел подобни предпазни мерки.

— Отлично — похвали ме Нютон. — Наблюдателността ви прави чест. От вас ще излезе добър учен.

Той хвърли писмото, което четеше, на масата пред мен.

— А сега, да видим дали вашата наблюдателност ще ми помогне да разбера нещо от това, господин Елис.

Jqbtqeqhhnuquczrpsvxwkxfklevqkkoiwvihgklgkb

yaothhxzjbdxrnynsvmfzxmxnweghpohpaaphnxe

dnxoschombafqjfqwnsfradgkgejfmulqmqxyidrgyi

dsuysmvrastkilhihrzltpnbxveukudvojuyixvvewaf

yrmxyfjxrlkmuluzfiidsbbvelwcqdhmvszoqnzbntw

dpasqkhpbcrdhoywqralextjtoigppffhdtqwtstsaldj

bmtakqhumhbclbhtqruwbzkaauochgqokomqvcw

yhmfkydzvsiendssrrrswgcrykvjabuvshqhgqbnqn

bedmopfbzx

Погледнах озадачено бъркотията от букви и поклатих глава:

— Написаното няма смисъл. Произволно подреждане на букви, израз на някаква своенравност. Бих казал, че е извратена приумица на дете или неграмотен човек, но буквите са четливо изписани.

— Господин Кенеди може да чете и да пише добре. Защо ще носи в себе си подобно нещо?

— Не знам, сър.

— И сте убеден, че е извратена приумица?

— Категорично — убедено отвърнах аз.

Бях твърде уморен, за да проумея, че Нютон ми се подиграва, преди да ме направи за смях.

— Няма значение — търпеливо каза той. — Твърдо вярвам, че математиците се раждат, а не се създават. Това ми е ясно. В числата виждам неща, които повечето хора никога няма да съзрат, дори да доживеят сто години.

— Но това са букви, а не числа.

— Може обаче да се забележи, че има математическа последователност в честотата на появата им. Не са само приумица, Елис. По всяка вероятност това е шифър. А ако са правилно образувани и систематично подредени, всички числа са предмет на математиката и математиците правят видимо онова, което математиката е скрила.

— Шифър? — възкликнах аз.

— Защо сте толкова изненадан? Всичко в природата е шифър и науката е тайно писание, което трябва да бъде разгадано от хора, разбулващи мистерията на нещата. Това закодирано послание, както и уликите, които намерихме на мястото на убийството на господин Кенеди, показват, че разследването ще бъде изключително интересно и необичайно.

— Аз съм най-глупавият човек на света, защото признавам, че не виждам улики.

— Може би думата е прекалено силна за предметите в Лъвската кула — търпеливо продължи Нютон. — Най-вече камъкът в устата на мъртвеца, червеникавият лъв и гарванът имат значение и единствено човек, вещ в играта на злато, може да го разбере.

— Искате да кажете, че става въпрос за алхимия?

— Вероятността е голяма.

— Тогава кажете ми какво означават тези неща?

— Това би продължило твърде дълго. — Нютон взе камъка от масата и го огледа от всички страни. — Тези неща са послание, както и шифърът в писмото, и трябва да ги разгадаем, ако искаме да решим този въпрос. Значението на алхимичните знаци може да е чисто алегорично, но съм сигурен, че шифърът е ключът за всичко. Имаме работа с фалшификатори на монети. Те се образовани и изобретателни хора с големи възможности.