Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

Мис Линда се приближава прочее до немощния момък, отправя поглед към примигващите му неразбиращи очи и запява с топлия си мелодичен глас:

— Какво се е лепнала за тоя дебилен тип — избъбря недоволно Дрейк. — Като че ли ние с вас не съществуваме в тая зала…

Той обаче млъква, защото мис Грей тъкмо в тоя миг се извръща от съсухрения младеж, прави няколко стъпки към средата на дансинга и подхваща рефрена:

— Всъщност, тя пее за вас, Питър — установява мистър Дрейк, когато репертоарът на Линда свършва — ако не гледа към вас, то е само за да не дразни мене.

— А нима това би могло да ви дразни? — учудвам се.

— Представете си, че — да.

— Но доколкото си опомням, вие сам държахте между мене и мис Грей да започне някаква дружба.

— Вие си спомняте твърде стари неща, Питър. А оттогава насам изтече много вода и много работи се измениха и старият Дрейк се превърна в един нещастен вдовец.

— Нещастен вдовец? Вие сам казвахте, ако се не лъжа, че при вашата възраст жената…

— Жената — може би — прекъсва ме шефът. — Жената — сигурно. А котката, Питър? А котката? Прилично ли е, когато всички наоколо си имат котки, ти да нямаш?

— Вземете си една истинска — предлагам. — Ще ви излезе по евтино.

— И какво като ми излезе по-евтино? — възразява недоволно Дрейк. — Аз имам достатъчно пари, за да търся непременно евтиното. С една истинска, Питър, не е възможно да бъбриш. А човек понякога има нужда и да побъбри. Нито можеш да се качиш с нея в джагуара и да я доведеш тук, в „Ева“… нито — да пийнеш скоч или да гледаш как се съблича… Една истинска котка и при това съблечена, представяте ли си — това е направо експонат за месарницата.

— Проблемите ви наистина са трудни — въздъхвам съчувствено.

Той взема от подноса една от пурите, които келнерът предвидливо му е донесъл, ала преди да я разопакова, забелязва:

— Проблемите съвсем не са трудни, приятелю. Труден е обектът. Защото, както вероятно се досещате, името на тоя обект е мис Грей.

И като смъква с необичайна грубост целофана, добавя:

— Упорита жена!…

После, след като запушва, мислите му вземат по-философска насока:

— Всъщност това е и хубавото. Старата история, Питър: едно нещо става желано само когато ти се изплъзва. И после, аз обичам упоритите. Затова тъкмо обичам и вас. Първия път наредих да ви хвърлят един бой просто за проба. Ала втория път го направих от обич. Иначе щях да ви пратя Марк. А при Марк упорството не върви, приятелю. Но аз не ви пратих Марк, защото ми харесахте. Имам слабост именно към упоритите, а не към разни Стентъновци, макар че и без тях не може. Което съвсем не значи, че ви съветвам да ме дразните и за в бъдеще. Защото симпатиите са едно, а законите на дисциплината — друго, и аз съм безсилен да ги наруша, понеже съм човек на дълга.

Той отпива от скоча и потъва в размисъл. Сетне, сетил се за нещо, нарежда на келнера:

— Повикайте Стентън!

А когато Стентън побърза да се яви, заповяда:

— Повикайте мис Грей!

— Мис Грей си тръгна, мистър… — осмелява се да доложи директорът.

— И какво като си е тръгнала? Ще пратите някой да я върне! При вас тук, изглежда, няма никаква дисциплина, драги.

Стентън се спуска да изпълни поръчката, додето Дрейк полугласно ми доверява:

— Имам чувството, че тази жена почва да ми влиза под кожата, Питър… Не знам за добро ли е или за лошо, но имам чувството, че ми влиза под кожата…

Сега е времето на големия антракт и гърмът на оркестъра е заменен от значително по-нестройния, но и по-слаб шум на човешки говор и аз разсеяно обхождам с поглед множеството в залата, състоящо се най-вече от чужденци, само че не такива като мене, дето съм изхвърлен подобно корабокрушенец върху острова на Сохо, а порядъчни и заможни двойки туристи, главно на по-зряла възраст, защото голите спектакли привличат именно субектите на по-зряла възраст, докато по-младите се задоволяват сами да си ги устройват, нещо, което, разбира се, биха могли да вършат и по-старите, стига да са готови на неприятни гледки.

Шефът отново е потънал в размисъл и аз очаквам без особено напрежение мига, когато тоя размисъл ще премине във формата на полугласен бъбреж и дори не забелязвам как певицата се е приближила до масата ни и откривам, че това е станало едва когато чувам зад рамото си мелодичния, но хладен глас: