Брайан Хейг - Игри за милиарди

— Значи фирмата е негова собственост?

— Не — отговори Джак. — Не точно.

— Тоест?

— На борсата е. Акциите му обаче са евтини. Чрез неговите и акциите на няколко приятели акционери той държи малко повече от половината капитал с право на глас.

Колдуел изведнъж се намръщи.

— Уайли, ако сте си свършили домашната си работа, би трябвало да знаете, че предпочитаме фирми, които не са на борсата.

— Всички ги предпочитат. По-малко усложнения, по-малко хаос.

— Плюс това — отбеляза вдървено Голайтли и също кимна — нямам усещането, че собствениците биха искали да се откажат от собствеността си. Споменахте, че старецът смята да остави фирмата на децата си. Капитол Груп по принцип не дели с никого. Ние купуваме и оттам нататък правим каквото намерим за добре.

Джак се облегна и отново кръстоса крака. Усмихна се на тримата мъже и си позволи малко повече дързост.

— Искате ли да чуете за какво става дума, или да тръгвам?

— Задаваме логични въпроси — отговори Голайтли. Тонът му не беше ни най-малко извинителен.

— Не. Заяждате се за дреболии, преди да сте чули главното.

— Не, ние…

— Брайън, ако си губя времето, по-добре да приключваме.

Бланк беше променил програмата си заради тази среща. Без нея щеше да му остане поне един час за убиване. Прокашля се и реши да го изслуша.

— Добре, продължавай.

— Добро решение. Както казах, това е средно голяма фирма. Приходите възлизат на около четиристотин милиона приходи и петдесет милиона печалба преди две години. Фирмата е жизнена и печеливша, но се конкурира в бизнес с нисък марж на печалбата. Търсеха сто милиона. Усещате ли накъде бия?

Тримата от Капитол Груп се спогледаха и свиха рамене. Нямаха представа.

Джак се усмихна малко по-дръзко.

— Попитах шефа какво смята да прави с тези пари. Половината били за разширяване на производствените мощности, една четвърт, за да наеме повече търговци, а остатъкът — за осъвременяване на някои системи.

— И какво тук те тревожи? — попита Голайтли.

— Според него фирмата му печели петдесет милиона годишно. Сметни, Брайън. Говорим за евентуални инвестиции от минимум сто и петдесет милиона.

— Е?

— Значи за петдесет милиона постигат същите цели, без да продават никаква собственост. За сто и петдесет биха могли да изградят съвсем нова компания.

Аргументът, изглежда, събуди някакъв интерес.

— Смяташ, че крият нещо? — попита Голайтли.

Джак кимна.

— Сигурен съм.

Съсредоточиха се върху устните му в очакване да чуят какво е било скрито.

Вместо това Джак каза:

— Мисля, че с удоволствие ще изпия едно кафе.

Жената се върна и донесе три кафета. Чашите бяха от фин порцелан с релефно изобразени инициали „КГ“ в златно. Джак поиска кафето си без захар и мляко. Отпи голяма глътка. Беше слабо и воднисто.

Счетоводителят поиска чай, също без подсладители или мляко. Пиеше го, като шумно сърбаше.

След като суетенето свърши, Бланк реши, че е време да поеме инициативата. Започна с въпроса:

— Ако това е невероятната възможност, защо съдружниците ти от „Колдрон“ не се възползват от нея?

— Мога ли да бъда откровен?

— Желателно е.

— Не е подходяща за тях. „Колдрон“ никога не прибягва до неприятелски изкупувания.

— Защо?

— Според съдружниците ми това е непочтено. В това отношение те са старомодни. Такива са и клиентите ни. Не искат да си цапат ръцете.

По подразбиране мъжете от другата страна на масата нямаха нищо против да се търкалят в калта.

— Ако това ви обижда, моля за извинение — кимна с разкаяние Джак.

Извинението беше излишно, тъй като никой не се бе почувствал ни най-малко обиден.

— Ние ли сме първата фирма, към която се обръщаш? — попита Бланк.

— Да. Но не си мислете, че ще бъдете последната.

— И защо ние?

Джак сякаш се замисли над въпроса за момент. Отпи голяма глътка кафе.

— Защото с онази фирма имате някои общи пазари — много важно качество за всеки, с когото се съюзявам.

— Защо това е толкова важно?

— Нямам намерение да коментирам засега този въпрос.

— Това ли е всичко?

— Не, има още. Капитол Груп очевидно слага на масата много — влияние, маркетингов капацитет, дълбоки джобове, репутация на фирма, която знае какво трябва да направи, за да победи. — И побърза да добави: — Което предлагат и няколко други фирми.

Бланк и Голайтли си намигнаха — очевидно с цел Джак да го забележи.

— Защо не се върнем на голямата тайна, която смяташ, че крие шефът?