Александра Маринина - Когато боговете се смеят

— И Люся… — Той помълча и смотолеви: — И аз. Ася, трудно е да се обясни, но… Не мога.

Настя мълчеше в очакване той да продължи. Общо взето, беше почти сигурна какво се опитва да обясни Коротков. Но й се искаше той да го каже сам. Юрий обаче също не продумваше, очевидно надявайки се, че тя, както обикновено, ще му помогне с реплика или въпрос.

— Разбираш ли ме? — попита я най-накрая, недочакал помощта й.

— А ти самият разбираш ли се?

— Смътно. Просто знам, че не мога да кажа на Лялка: „Край, скъпа, петнайсет години съвместен живот отидоха кажи-речи на вятъра, напускам те“. Не знам защо не мога да го кажа, но не мога.

— Да ти кажа ли защо?

— Кажи — покорно кимна Коротков, сякаш му предлагаха да произнесат присъда, която би могло и да не произнасят.

— Именно заради петнайсетте години съвместен живот. От този неопровержим факт произтичат най-малко две следствия. Първото: за петнайсет години сте преживели какво ли не, през последните десет, докато боледуваше тъща ти, естествено, е било трудно, било е непоносимо, мъчително. И каквото и да е отношението ти към Лялка, това трудно, непоносимо и мъчително е било ваше общо, делили сте си го поравно. Изживели сте го заедно. Не е толкова лесно да се загърби такова нещо, драги. Докато беше жива тъща ти, си имал чувството, че още щом… веднага ще го направиш, ще въздъхнеш с облекчение и ще се втурнеш да уреждаш личния си живот! Да, обаче не! Защото личният живот е именно личен, той включва цялата ти същност, душата ти, всичките ти преживявания и страдания, а те са свързани с Лялка и по никакъв начин с Людмила. Тая теза ясна ли ти е?

Юра мълчаливо кимна.

— Второто следствие: през петнайсетте години с Лялка този съвместен живот е станал твой начин на живот. Дали ти харесва, или не е отделен въпрос. Но това е начин на живот. Винаги е тежко да го променя човек, ти си се сраснал с него, сближил си се, свикнал си с него, адаптирал си се. И просто не умееш да живееш другояче. Затова те е страх.

— Смяташ, че не бива да ме е страх ли? — рязко вдигна глава Коротков. — Смяташ, че трябва да се реша и да скъсам веднъж завинаги ли?

— Не, Юрочка, не смятам така. Нито за миг не си го помислям. Рязката промяна на начина на живот може да се окаже катастрофална и за теб, и за жена ти, и за Людмила. С една дума, за всички, които разводът ти би засегнал. Трябва много внимателно да прецениш и да се опиташ да разбереш какво ще стане с всеки от вас, ако ти се решиш на тази стъпка. На първо място — какво ще стане с теб. Ще ти приведа един малък пример, не е измислен, аз познавам тази жена. Преди много години тя се разведе, но докато търсеше възможност да напусне общото им жилище, бившият й съпруг се разболя. От множествена склероза. Лош късмет. И така тя в продължение на седем години се грижеше за него, обръщаше го в леглото, сменяше памперси, ставаше нощем, даваше му ту да пие вода, ту да яде. Жилището се беше вмирисало на лекарства и урина и единственото, за което мечтаеше тази жена, беше бившият й съпруг да си отиде и тя да направи ремонт. Имаше любим мъж, неженен, готов начаса да се оженят, но тя не можеше да изостави болния си бивш съпруг и като хлапачка тичаше на срещи. Най-сетне нещастният човек почина. И какво мислиш? Че тя се втурна да ремонтира жилището? Че тутакси се омъжи? Нищо подобно! Седи и по цял ден плаче. Чувства се самотна. Чувства се празна. Вече няма за кого да се грижи. Защото за седем години кошмарът се бе превърнал в неин начин на живот, към който — хубав или лош — тя се бе адаптирала, бе се сляла с него. И се разбра, че тя не умее и не иска да живее другояче. Изясни ли ти се мисълта ми?

— Слушай — внезапно се усмихна Коротков, — ти да не си намислила да се развеждаш?

Настя го погледна смаяно и дори си изтърва цигарата от изненада.

— Какви ги дрънкаш? Откъде ти хрумна?

— Ами хрумна ми, приятелко, защото прекалено стройна система от аргументи си изградила, която не се ражда така, между другото, в спонтанен разговор. Човек трябва дълго да обмисля тези неща, за да разсъждава като тебе. Признай си, разочарова ли се от семейния живот?

— Юрка, ти си непоправим! Защо непременно трябва да се учим от собствения си живот? Не можем ли да си правим изводи, като наблюдаваме околните?

— Например мен, така ли? — ядосано примижа Юрий. — Опитно зайче ли си намери?

— И теб, и Ирочка, която все не се омъжва за нашия Мишаня. Мислиш ли, че не й се иска да стане семейна жена? И още как й се иска! Мислиш ли, че Мишка не й харесва? Харесва й. Тя искрено го обича. Но ролята на бавачка в семейство Стасови се е превърнала в неин начин на живот и тя, може би дори несъзнателно, поставя нови и нови условия за техния брак само за да отложи сватбата. Тя се страхува, Юра. Опитва се да измисли схема, при която, вече станала съпруга на Мишка, да запази предишния си начин на живот. За тази цел й е нужно Мишка да намери възможност и замени апартамента, в който живее с майка си, срещу две гарсониери, едната, от които непременно да бъде в блока на Стасов, та Иришка хем да продължи с отглеждането на малкия Гришенка, готвенето за Стасов и Татяна, хем същевременно да бъде добра съпруга на Михаил. Слушай, началство, не ти ли се струва, че с тебе се държим неприлично?