Александра Маринина - Когато боговете се смеят

Това беше коварен удар под кръста, но не е прието да се спори с началството по такива въпроси. Така де, по график отпускът й е чак през ноември, Гордеев и без това беше направил отстъпка, като й бе разрешил да почива през юни, но не всичко беше в негова власт. Той не може да не даде Селуянов на главното управление, други двама бяха излезли в отпуск през юни по график, Виктор Алексеевич не можеше да не ги пусне — те имаха деца ученици и можеха да прекарат ваканцията с тях само през лятото. По установено в отдела правило служителите, които имаха непълнолетни деца, излизаха в отпуск през лятото поне веднъж на три години, не по-рядко. Въпросните двама имаха пълно право да почиват през юни, за последен път бяха прекарали ваканцията с децата си единият преди четири години, другият — преди три. Излизаше, че Гордеев не бе имал друг изход, освен да остави на работа Каменская.

Настя тежко въздъхна и реши да се примири с обстоятелствата, опита се да се включи в обсъждането на текущите задачи, но почти не успяваше. Все пак мозъкът й още от сутринта бе настроен на перспективата да работи още два дни, а от сряда да е волна птица, излетяла да си печели хляба навън. Тя искрено и пламенно обичаше работата си, но в момента проблемът за своевременното плащане на данъците й изглеждаше много по-важен. Ако парите не бъдат преведени на сметката на данъчната служба в определения срок, ще започнат да се трупат лихви, по една десета от процента на ден, а това въобще не е малко. Това са три процента на месец. За заможните хора може и да е нищо работа, но за тях с Чистяков всяка копейка е важна.

Вместо да слуша внимателно началника, Настя разглеждаше колегите си. Коротков напоследък изглеждаше добре — след като бе починала тъща му, която боледуваше отдавна, двамата с жена си разместили мебелите вкъщи и обзавели стаите различно от преди, така че сега Юрка имал възможност да се наспива след безсънни нощи. А и обикновените му нощи станали по-спокойни, без постоянните стонове на тежко болната жена. Синът му сега имал своя стая и можел да си кани приятели. Когато тъща му почина, Коротков взе назаем от Настя седемстотин долара за погребението, това се случи през ноември, точно на Деня на милицията. Оттогава успя да й върне само триста, кога щеше да върне останалите, не се знаеше, а тези пари сега биха й дошли много навреме. Но Настя не би си позволила да попита — прекрасно знаеше, че Юра прави всичко възможно, за да върне дълга си.

До Коротков седи Мишаня Доценко, когото от известно време всички в отдела наричат „нашият годеник“. Миналата есен той най-сетне се запозна с Ирочка Милованова, роднина на Стасов, и твърдо реши да се ожени. През декември Доценко смяташе да подаде заявление в Гражданското, за да регистрира брака си през април, веднага след Великден, и служителите от отдела за борба с тежките престъпления срещу личността вече радостно потриваха ръце, предвкусвайки обилната сватбена трапеза, но ситуацията, която се бе развивала мълниеносно, в един момент намали обороти. Нито през декември, нито през януари бе подадено заявление, мина Великден, дойде лято, а нещата не помръдваха. От всички подчинени на Гордеев май единствена Настя наистина разбираше какво се е случило.

Игор Лесников… Напоследък човек дори изпитваше болка, като го погледнеше. Беше почернял, очите му бяха угаснали и хлътнали, забелязваха се все повече бели коси по главата му. Игор открай време си беше затворен, не говореше за личните си работи и Настя не знаеше какво става с него. Фактът беше налице: от най-красивия детектив на „Петровка“ за някакъв си месец Лесников се бе превърнал едва ли не в старец. Във всеки случай именно така го виждаше Настя.

В кабинета на Гордеев беше задушно, затова, когато се разнесоха дългоочакваните думи „Всички сте свободни“, служителите припряно поеха към вратата. Когато се върна в кабинета си, Настя с погнусена физиономия огледа помещението и си направи тъжния извод, че няма начин да избегне борбата с пуха. Естествено нямаше намерение да мие пода, но се налагаше да избърше с влажен парцал бюрото и компютъра, да не говорим за каната с вода и чашата.

— Аска, ще ме спасиш ли с едно кафе? — чу се гласът на Коротков зад гърба й.

— Готово — зарадва се тя, — но не безвъзмездно. Цена по договаряне. Ето ти един парцал, трябва да го намокриш. От тази кана трябва да излееш водата и да налееш прясна, а тези две чаши трябва да се измият. Разбираме ли се за цената?