Александра Маринина - Когато боговете се смеят

— Е, слава богу — въздъхна с облекчение Алексей. — А звъня ли в издателството?

— Разбира се. Обещаха тия дни да ми се обадят и да ми кажат каква работа имат за мен. Дано се намери нещо френско, все пак този език го знам по-добре, но в краен случай ще приема английска или италианска книга. А ти какво успя да свършиш?

— Засега нищо, но пуснах информацията и ще чакам тя да даде плодове.

Алексей взе чантата от ръцете й и неволно простена.

— Господи, Ася, какво си натъпкала в нея? Да не си домъкнала от някой строеж цял вагон тухли?

— Купих речници. Когато Житената питка милостиво благоволи да удовлетвори моята коленопреклонна молба за отпуск в нарушение на графика, от радост хукнах към книжарницата да видя последните издания на разните полезни речници. Е, и купих, разбира се, не можах да се стърпя.

— Скъпи ли са? — попита с подозрение Чистяков и с грохот пусна чантата на пода.

— Ами… Льоша… — замрънка Настя — нали е за работата.

— Прахосница — каза той с усмивка, — злоупотребяваш с факта, че не мога да ти се сърдя. Ще вечеряме ли, или първо ще се пъхнеш в банята?

— В банята — промърмори тя и започна да се съблича. — Тая баня не ми се ще да я гледам…

Настя Каменская беше права: банята им никак не беше за гледане. Започнатият преди година ремонт бе прекратен още в началото във връзка с паметния 17 август. Половин година след това жилището беше задръстено от строителни материали и разни плочки, купени предварително, но така и останали неизползвани поради липса на пари за продължаване на ремонта, както и поради необходимостта да пестят всяка копейка за данъците. Те категорично отказаха да приемат финансова помощ от брата на Настя — Александър, и след няколко безуспешни опита да им пробута пари за ремонт Саша съвсем легално докара камионче с работници и откара целия този строителен Монблан извън града, на своята вила. Сега човек можеше спокойно да се обърне в жилището, без риск да събори някоя камара или да падне и да си разбие челото. Но самото жилище, подготвено за несъстоялия се ремонт, правеше потискащо впечатление. Стените със свалените тапети и без плочките в банята навяваха смътни асоциации с вехтите блокове „за събаряне“, с нищета, немарливост и безнадеждност. Впрочем трябва да отбележим, че и Настя, и съпругът й в края на краищата свикнаха с това положение и вече не реагираха толкова остро на цялата тази бъркотия, още повече че все пак бяха успели да ремонтират и обзаведат с нови мебели кухнята. Разбира се, не можеха да канят гости в това разрушено гнездо, но спокойно можеха да се примирят с това. Роднините и приятелите ще се отнесат с разбиране, могат да не се притесняват от тях, всички изгубиха пари по време на кризата, а в този дом и без това почти не влизат чужди хора. Вярно, Алексей възнамеряваше да дава частни уроци и щеше да се наложи учениците да идват тук…

— Льошик, как ще каним хора тук, а? — тъжно попита Настя, излизайки от банята. — Срамота е. Професор, почетен академик, а живееш в такъв кошмар.

— Не се притеснявай — безгрижно отвърна Алексей, — най-важното е да не ти пука. Когато човек се притеснява, другите веднага го забелязват и започват да се взират: какво ли толкова има, какво го безпокои? Ще се държа като крал на празненство и с небрежен тон ще обяснявам на всички, че правя ремонт. Напълно естествено е, че когато в едно жилище се прави ремонт, то не може да прилича на царски палати. Ще ядеш ли супа?

Настя седна до масата в кухнята и с наслада протегна краката си, отекли през деня.

— Ще ям — сладко проточи тя. — Студена супа в такава жега е върхът на мечтите ми. Льош, как мислиш, дали тази година ще се повтори ланшният ужас с жегата?

— Да, по всичко личи, че ще се повтори — кимна той. — Синоптиците обещават през цялата следваща седмица да имаме над трийсет градуса. Аска, чувствам се толкова виновен — всички нормални хора през отпуска си отиват някъде на море или изобщо из природата, а ти заради моите идиотски хонорари ще бъдеш принудена да стоиш в Москва. Но ако се измъкнем благополучно от тази история с данъците, тържествено обещавам: ще отидем там, където има топло море, горещ пясък и прохладен вятър. Вярваш ли ми?

— Вярвам ти — усмихна се Настя, — само че кога ще стане това? Отпуските си за тази година ще използваме сега, а до следващото лято има мнооого да чакаме. Още повече, не забравяй, че Житената питка ме пусна извън графика, така че следващата година ще почивам по което и да е време, само не и през лятото. Така че днес можеш да даваш всякакви обещания, далече сме от деня на изпълнението им. Защо не ми обещаеш бразилски карнавал?