Александра Маринина - Черният списък

Докато чаках да се разчисти напливът от хора в кухнята, аз изнесох един стол на обвитата с дива лоза галерия, седнах, преметнах крак връз крак, запалих цигара и потънах в тъжни мисли за убитата Оля Доренко. От тъжни мислите ми много скоро станаха неприятни, защото в тях започна да се прокрадва подозрението дали пък тук не беше замесена Маргарита Мезенцева. Вярно, тя вече не би трябвало да ревнува: първо, историята с Литвак я бе успокоила напълно, и, второ, все пак ние бяхме разведени. Но при всичките си недостатъци Рита никога не е била наивница. Може да е научила, че историята с Гарик е чиста лъжа, а щом е лъжа, значи ние с Олга сме искали да скрием от нея истината. И тази истина може никак да не е харесала на Рита. Още повече че тя наистина всяка година ходеше по разни фестивали и всяка година ме молеше да взема Лиля и да отидем при нея, а аз винаги отказвах. Тази година постъпих така, както ме помоли, само защото си бях изслужил законните двайсет години и смятах да се пенсионирам, във връзка с което ми предоставиха възможност да използвам отпуска си не само за текущата година, но и остатъците от предишни години. Веднага щом се върнех в Москва, трябваше да се явя пред медицинска комисия, след което да получа пенсионните си документи и да стана свободен човек — като сиромах скитник. Но моите съображения може да са се сторили неубедителни на Рита. Ако е научила за лъжата, може да е сметнала, че продължавам да въртя любов с Оля, че съм дошъл тук единствено заради нея и предишната, временно угаснала ревност да е избухнала с нова сила. Нещо повече — при тези обстоятелства тя може да си е помислила, че съм се развел с нея пак заради Оля. Да е извършила убийството и да е стоварила подозренията върху нищо неподозиращия невинен Игор Литвак, като същевременно е потърсила утеха и подкрепа от бившия си съпруг, който работи в милицията и ще я защити при всяко положение… Коварно, подло, но съвсем в характера на Маргарита Мезенцева.

— Владик, защо си тръгнахте? — чух отдолу гласчето на едната от младите съквартирантки.

Погледнах надолу и видях мургавката симпатична Ира, която още от първия ден се усукваше около мен и все гледаше да се сприятели с Лиля.

— Не искам да ви се пречкам — отвърнах аз. — Ще почакам да свършите, не бързам.

— Но нали детето е гладно! — възмути се Ирочка. — Слизайте, Владик, ние с Татяна приключихме и ви освобождаваме терена.

Взех от стаята найлоновите торбички с продуктите и слязох в пристройката, където беше кухнята.

— Владик, заповядайте при нас — гостоприемно предложи Ира, която подреждаше върху голямата маса под навеса апетитно миришещи гозби.

Винаги съм се възхищавал на умението на жените да сготвят в походни условия и при липса на хладилник какви ли не екзотични ястия. Ирочка, изглежда, беше добра домакиня, щом се стараеше така не заради любимия съпруг, а заради себе си.

Приятелката й Татяна беше пълна противоположност на чернокосата мургава Ирочка. Дебела блондинка, чиито телеса се изливаха от банския костюм като тесто от нощви, тя не само не се опитваше да флиртува с мен, но и май изобщо не ме забелязваше. За сметка на това много се сближи с Лиля. Най-странното беше, че самата Лиля търсеше компанията й и двете с белокожата мома по цели вечери надълго и нашироко си приказваха за нещо. При това се създаваше впечатлението, че Таня смята момичето за кръгло сираче, защото нито веднъж не направи нещо, от което да се разбере, че е наясно: Лиля си има баща, — нещо повече — този баща спи в съседната стая, всяка сутрин поздравява, възварява в кухнята вода за кафето си и изобщо ей го на — в плът и кръв, метър и деветдесет, с тъмноруса коса и зелени очи. Ирочка ми хвърляше такива изразителни погледи, че не вярвам да не ме е обсъждала с приятелката си. И все пак…

Учтиво отклоних поканата да споделя трапезата им, обелих моите осем картофа, сложих тенджерата на огъня, пуснах вътре доста голямо парче масло, та да се сварят по-бързо, и започнах да режа салатата от домати, краставици, лук и сметана. Дълбоко в душата си се надявах, че докато вечерята ми бъде готова, съседките ще са се нахранили и ще освободят масата. Тя беше огромна, на нея свободно се побираха най-малко десет души. Такива маси под навеси има във всеки южен двор, вечер около тях се събират големите семейства на хазяите, понякога в трапезните седенки вземат участие и курортистите. Място има за всички, тъй че не се притеснявах, че ще ни е тясно. Просто не исках да влизам в неформални отношения с жените, а и не бях в настроение за празни приказки с почти непознати хора.