Фридрих Незнански - Опасно хоби

С една дума: в държавата, която приемаше все нови и нови закони, но нямаше сили или желание да осигури изпълнението им, непоклатимите основи на правовия живот ставаха едва ли не разменна монета и силните на деня можеха да я използват почти смело за користните си цели. Ставаше трудно за живеене. Съдиите не искаха да съдят, следователите — да търсят престъпници, на празен ход работеше наказателната система, при която един обикновен надзирател може спокойно да изведе от затвора убиец. Изобщо руската юридическа система се рушеше пред очите им.

Главният, като честен и упорит човек, но неумеещ да прави компромиси, не искаше да отстъпва на никого, дори на държавния глава. След време в резултат на правителствени прегрупирания просто започнаха да го пренебрегват.

Когато възникна делото на Константиниди, при сключването на договора с частното детективско бюро „Глория“, Грязнов успя, наистина повърхностно, да засегне тази тема със стария колекционер. Романова, а после и Меркулов се заинтересуваха не само от съдбата на Вадим Борисович Богданов, но и от баща му. Оказа се, че това е една старателно забравена личност, но достатъчно многообещаваща за следствието по убийството на стария колекционер. Стана ясно, че някога бащата на Богданов е заемал доста видно положение в съветската държава.

С подкрепата на главния прокурор Меркулов се свърза със заместник-директора по кадрите на Федералната служба за сигурност и помоли да му дадат възможност да се запознае с досието на бившия генерал от КГБ Богданов. Отговорът бе уклончив, но след настойчивите молби, продиктувани от интересите на следствието, този заместник съобщи, че Богданов изобщо няма досие. Започна надълго и мъгляво да обяснява, че не е целесъобразно да се привлича вниманието на широката общественост към подобни материали. Това разяснение можеше да бъде разбрано така: щом става дума за нецелесъобразност, значи и да си чупите главата, и на президента да се оплачете, никой няма да ви помогне. Тогава главният прокурор, като се възползва от професорското си положение и факта, че някои университетски възпитаници, а също аспиранти и кандидати на науките с чинове във Федералната служба за сигурност още не са забравили кой ги е изпитвал по държавно и конституционно право, позвъни на стар свой познат, генерал от ФСС, и помоли като за лична услуга да получи малка справка за научна монография… за дадената личност. Без да обещава нищо, генералът все пак надникна в секретното досие на покойния генерал-лейтенант Богданов и откри някои съществени подробности. Но това е съвършено поверително, не е за разгласяване. Не бива да има фамилии, пък и те не се споменават. Изобщо — ето това ви даваме, по-нататък търсете сами. Ако намерите нещо. Сякаш това не ставаше в нормална правова държава, а в някаква неизвестна шпионска организация.

Но истината се оказа на повърхността. И едно от мостчетата за разбиране на истината бе втората половина от биографията на генерала. Сега за никого не е интересно с какво се е занимавал преди и по време на войната. Известно е, че не е бил съден заедно с Берия и обкръжението му. Умрял си от естествена смърт след три години в собственото легло в прочутия Дом на крайбрежната улица, който гледа към Кремъл. Но загадката, която избягваха да обсъждат компетентните лица, беше другаде. В последните месеци на войната, по-точно през февруари 1945 година, полковникът от НКВД Богданов бил назначен на току-що създадената длъжност заместник-началник на тила по трофеите в една от армиите на Първи Белоруски фронт. А след края на войната, след Потсдамската конференция, станал началник на отделно трофейно управление при Централната група войски.

С други думи, с ръцете на полковника от НКВД, а скоро и генерал, с помощта на неговото управление съветската държава осъществява „решаването на задачите по военно-икономическото разоръжаване на фашистка Германия“. Формулировката е взета дословно от досието. Но само посветените знаят добре какво означава това.

Докато Турецки се занимаваше със своето издирване, Меркулов започна собствено. Справката от военкомата, издадена в отговор на запитването му, гласеше: бившият майор от НКВД Константиниди Георгий Георгиевич е бил на военна служба от тази до тази година на длъжност заместник-началник на отделно управление към Централната група войски. По здравословни причини е уволнен в запаса през 1950 г.

Това подсказваше на Меркулов и Турецки, който машинално дъвчеше сандвича с кашкавал, някои специфични особености по възникването на изключително богатата колекция на Константиниди. Намекваше и за причината на почти петнайсетгодишния брак между сина на Богданов и по-възрастната от него дъщеря на Константиниди, прекъснат така драматично.