Анжела Марсонс - Игри на злото

— Аз… искам само да обясня — той кимна назад към съблекалнята. — Той просто не успя да се сдържи. Опитах се да го спра, но беше твърде бърз. Разбирате ли, ние двамата сме ходили веднъж на онзи адрес… преди известно време. Беше по сигнал за домашен скандал и сега Дженкс се укорява, защото… тогава ги видяхме, разбирате ли. Момиченцата… Сгушили се бяха на дивана. Обясних му, че не е имало как да се досетим… да го спрем…

Ким разбираше яда на младия полицай. Но, мамка му, гадината им беше в ръцете.

— Какво ще стане сега с Дженкс? Той е добър служител.

— Добрите служители не удрят арестантите, Уайли.

Макар че тя самата се беше изкушавала неведнъж.

Дълбоко в себе си желаеше на пода на всяка съдебна зала да има капак, през който изнасилвачите на деца да пропадат директно в най-страшния ад.

Уайли бръкна още по-дълбоко в джобовете си.

— Разбирате ли… остава само седмица до пенсия и…

А-а, да си дойдем на думата! Единственото, което Уайли искаше да разбере, беше как цялата история ще засегне лично него.

Ким си спомни изражението на Досън, когато за пръв път влязоха в мазето в дома на Дън; спомни си онова дивиди, което накара всички да замръзнат на място. Сети се как Брайънт звънеше на жена си да й каже, че няма да успее за театъра, защото не може да мръдне от бюрото; как, докато разследваха случая, Стейси честичко подсмърчаше и ходеше до тоалетната да си поплаче. Най-нова в екипа, младата, умна следователка беше твърдо решена да не показва пред останалите колко дълбоко я разстройва работата по случая с децата.

А сега въпросният случай можеше дори да не стигне до шибания съд!

Тя погледна Уайли в очите и поклати глава.

— Знаеш ли какво, полицай? Изобщо не ми пука.

Удовлетворена от сеанса с Рут, Алекс се взираше в окачените на стената дипломи, които вдъхваха такова силно доверие у пациентите й. Магистърската степен по медицина от Лондонския университет, удостоверението за членство в Кралския колеж по психиатрия, дипломата й за специалност, сертификатите от завършените специализирани курсове — всички те представяха най-трудните години от образованието й. Трудността идваше не толкова от сериозността на следването — с коефициент на интелигентност 131 Алекс беше преминала през него с лекота, — а от чистопробната досада от самото учене и от усилието през цялото време да се сдържа да не изобличава пълната глупост на колегите и преподавателите си.

Несъмнено най-лесно завоюваният връх в кариерата й до момента беше докторската й степен по психиатрия. Това беше и единствената диплома на стената й, която пациентите действително разбираха.

Алекс не се гордееше с тези хартийки. Никога през живота си не се беше съмнявала, че ще постигне целите си. Беше ги окачила на стената с една-единствена цел: да внушават доверие.

След като завърши образованието си, Алекс се беше заела с втората част от грандиозния си план. Посвети две години на задачата да си създаде професионална история: пишеше статии и участваше в проекти, подчиняваше се на консервативните рамки на психиатричната наука, като усилията й целяха да спечели уважението на гилдията. Мнението на колегите й не я интересуваше ни най-малко, но беше задължително да си създаде безукорна репутация, която да не бъде поставяна под съмнение на по-късен етап. В дните, когато щеше да бъде готова да започне същинската си работа. Тези дни бяха настъпили.

През последните години беше принудена да продава за пари квалификацията си на правосъдната система: правеше психологически оценки на плебеите, попаднали под ударите на закона. Противна, но необходима работа, в хода на която се беше запознала с Тим: тийнейджър от разбито семейство, гневно, злобно и отмъстително същество, но и сръчен пироман. От оценката на Алекс зависеше дали момчето ще получи дълга присъда в затвор за възрастни или, напротив, кратък престой при лек режим в психиатрична болница.

Алекс боравеше сръчно с познанията и уменията си и скоро с Тим сключиха сделка, от която спечелиха и двамата. Момчето прекара четири месеца в психиатрията „Форест Хил“, а след като излезе, предизвика пожар, който завърши с две жертви и едно сериозно наследство, осигурило на Алекс частната практика, на която тя продължаваше да се радва до днес. Практиката, която й даваше възможност сама да избира пациентите, с които да работи. Благодаря ви, мамо и татко!

С последвалото си непредвидено самоубийство пък Тим собственоръчно реши проблема на Алекс с живия свидетел.