Хокан Нессер: Човек без куче

Той въздъхна. Обърна се в леглото и се замисли за Линда Гранберг.

Заради нея бе изпил шест бири и чаша червено вино и бе изпушил десет цигари. Заради нея се бе съгласил да отиде на така нареченото парти в дома на Йенс и Моне — близнаци от съседния осми клас с доста либерални родители. Често излизаха на купони в центъра и обещаваха на децата си да не се приберат преди три след полунощ. Родителите на Йенс и Моне не купуваха алкохол на синовете си, но затова пък им оставяха на разположение изба, пълна с вино и бира.

Първоначалните осем души на купона нараснаха на петнайсет, като постоянно се променяха: едни си отиваха, на тяхно място пристигаха други. Още преди да е изминал час, Кристофер обърна четири бири. От Ерик знаеше: започне ли със стабилна глътка, купонът ще върви с пълна сила. Настроението му наистина се повиши. Линда пиеше умерено. Той се осмели да седне до нея на дивана и я заговори със смелост, каквато досега така и не бе събрал. Тя се смееше на шегите му, а малко преди единайсет хвана ръката му и каза, че си пада по него. Само половин час по-късно, изгълтали по още една бира, двамата се целуваха. Досега Кристофер не се беше целувал с момиче. Устните на Линда имаха страхотен вкус: на бира, чипс, свеж тютюн и на нещо нежно, топло, вкусно, сякаш Кристофер опитваше от самата… как се казва?… есенция на Линда Гранберг. И сега, десет часа по-късно, докато лежеше в леглото си, още усещаше, макар и бегло, вкуса й в устата си.

Ала споменът беше краткотраен и болезнен. Най-вече болезнен. След като се поцелуваха, двамата ядоха с пръсти пица направо от картонена кутия. Единият близнак почерпи гостите с кисело вино. Линда пи и й прилоша. Изправи се, олюля се наляво-надясно и обеща да се върне веднага. Насочи се към тоалетната. След половин час Кристофер я намери в друга стая, заспала в прегръдките на Криле Лундин от 9Б.

Кристофер изпи още една бира, изпуши още три цигари и се прибра. Като се замислеше, искаше да изличи не само предстоящите четири дни, а и вчерашния.

„Fuck you, Линда Гранберг“, изруга той наум, но всъщност, да си признае честно, искаше да осъществи заканата си съвсем буквално. Ако си бе изиграл по-добре картите, Линда щеше да спи в неговите обятия, а не до хокеиста Криле Лундин. Животът наистина е пълен със случайности, но не е за подценяване, че спортяга, когото дават по телевизията, има много по-големи шансове да забие гадже от… от кого?… от един мърльо? От пълен смотаняк? От кръгла нула, нещастник, загубеняк? Езикът изобилства от подобни епитети.

Кристофер се сепна. Майка му стоеше на вратата.

— Ще отидем на пазар, а ти стани и си изяж закуската. Като се върнем, ще поговорим.

— Добре — отвърна той.

Искаше да прозвучи безгрижно и дружелюбно, но от гърлото му излезе звук като писък на животинче, попаднало пред косачка.

— В началото ще уточним за кого ще говорим — подхвана Ева.

— За мен — Кристофер безуспешно се мъчеше да не отмества пъстрите си зеленикави очи от стоманеносините очи на майка си.

— Да, за теб, Кристофер — бавно се съгласи тя и преплете пръсти върху кухненската маса.

В стаята бяха само двамата. Наближаваше единайсет и половина. Татко Лейф излезе по работа. Хенрик още спеше: предната вечер се бе прибрал късно от Упсала след тежък първи семестър в университета. И двете врати в кухнята стояха затворени. Миялната машина бръмчеше.

— Слушам те.

— Имахме уговорка — призна Кристофер. — Наруших я.

— И?

— Трябваше да се прибера до дванайсет, а си дойдох в два.

— В два и десет.

— В два и десет.

Ева се наведе към него. „Защо не ме прегърне? — помисли си Кристофер. — Още сега.“ Но много добре знаеше, че прегръдка може да очаква чак след като разрешат проблема. А те дори не бяха започнали.

— Никак не обичам да разпитвам, Кристофер. Имаш ли да ми казваш нещо?

Той си пое дълбоко дъх:

— Излъгах те. Още преди да изляза.

— Не те разбирам.

— Изобщо не съм ходил у Юнас.

Тя изрази учудването си с двумилиметрово повдигане на веждата, но не обели дума.

— Казах ти, че отивам у Юнас да гледаме филм, но те излъгах.

— И?

— Бях при близнаците.

— Кои близнаци?

„Щом не обичаш да разпитваш, защо постоянно ме пришпорваш?“

— Моне и Йенс Петершон.

— Ясно. И защо ме излъга?

— Ако ти бях казал, нямаше да ме пуснете.

— Защо да не те пуснем?

— Защото… те не са подходяща компания за събота вечер.

— И защо Моне и Йенс не са подходяща компания?

— Пият… снощи пихме. Събрахме се десетина-петнайсет души, пихме бира и пушихме. Не знам защо отидох. Сбърках.