Хокан Нессер - Човек без куче

Все тая. Броят на важните й решения се свеждаше до неприятното число едно. Време беше да сложи край на чистенето и на размислите дали има основания да храни надежди, че е достатъчно силна да увеличи броя на решенията си на две. Къщата се водеше на името на двамата и без нейния подпис върху документите продажбата нямаше да се осъществи. Семейната двойка, която искаше да купи къщата им, се казваше Сингльов и живееше в Риминге. Розмари не знаеше почти нищо за тях, освен че той работи като електротехник и имат две деца.

Но Карл-Ерик вече бе платил невъзстановимо капаро от сто хиляди крони за тристайната къща в Испания. Май наричаха района там „Сенилното крайбрежие“. За секунда през ума й прехвръкна вестникарско заглавие РОДИТЕЛИТЕ НА РОБЕРТ ЧЕКИДЖИЯТА ЩЕ ЖИВЕЯТ НА „СЕНИЛНОТО КРАЙБРЕЖИЕ“.

„Защо съм се отчаяла толкова? — запита се Розмари и пак включи кафемашината. — Всичко ми се вижда ужасно безсмислено. Откъде да черпя енергия?“

Последните дни и смъртта на една учителка по ръчен труд, изникна в мислите й. Розмари се отпусна до кухненската маса с третата за сутринта чаша кафе. Според представите й звучеше като доста сносно заглавие на книга или пиеса, но главната роля не й се струваше повод за гордост.

„Уф — запротестира вътрешен глас, идващ от някое още несломено кътче в сърцето й. — Не ми прилича да се затрупвам с толкова много отчайващи мисли. Да не съм получила инсулт? Ако бях пушачка, поне щях да запаля цигара… Какво, за бога, ми става днес?“ — чудеше се Розмари Вундерлих Хермансон. Още нямаше десет часа. До времето за лягане оставаха повече от дванайсет часа, а утре в къщата деца и внуци щяха да заприиждат като… като какво?

Като насилствено мобилизирани войници, разбрали, че военните действия се преустановяват?

Де ти е, животе, жилото?

Легнал в леглото си, Кристофер Грунт се бореше с необичайно желание: да прескочи следващите четири дни от живота си.

За други хора това желание вероятно изобщо не минава за необичайно, но на него за пръв път му се случваше да иска подобно нещо. И понеже беше на четиринайсет, сметна този неочакван порив като знак за начеваща зрелост.

Явно съзряването е свързано с усещането, че не издържаш.

Е, и досега се бе случвало да изтръпва, когато му предстои контролно по математика, час по физкултура в басейна или когато Оскар Сомерлат и Кени Лютен от 9В го притиснат в някой ъгъл.

Ала най-трудно понасяше пронизващия поглед на майка си, който сякаш разобличаваше от какво некачествено тесто е замесен, за разлика от брат си Хенрик. У Кристофер нещо беше сбъркано. Уж с брат си имаха еднакви гени, еднакви родители, еднакво блестящи изгледи за успех в живота. Не, грешката в характера на Кристофер не се дължеше нито на генетичен материал, нито на среда, а произхождаше от самата му същност. Кристофер Тобиас Грунт и неговият характер. Не, тъкмо напротив, Кристофер Тобиас Грунт и неговият отсъстващ характер. Докато нормалните хора притежават характер, Кристофер живееше с липсата му.

Да, нещата стояха точно така. Всичко изглеждаше отчайващо, ако го прозреш в цялата му сериозност.

Но да прескочи четири дни от живота си? Съзнателно да скъси отреденото му време с деветдесет и шест часа? Така обиждаше целия… смисъл в съществуването?

Кристофер погледна часовника: девет и половина в неделя. Ако се бе събудил направо в четвъртък, 22-ри декември, до Бъдни вечер щяха да остават само два дни. Обеща си, ако изобщо доживее до този ден и час, да си спомни как се е чувствал и да отправи мислена благодарност; сещайки се за изминалите дни, да обърне внимание, че времето, каквото и да мислим за него, все пак минава.

За жалост обаче понякога прекалено мудно и без скокове.

Кристофер нямаше как да избегне непоносимото пътуване с кола до Шумлинге, срещата с баба и дядо и останалите ужасни роднини, тържеството по случай общо сто и пет годишнината на майка му и на дядо му, а после връщането — непоносимо като идването.

Времето нямаше да му спести и друго — разговора с майка му.

— Разбирам — обади се тя от бездънния мрак във всекидневната точно когато Кристофер беше убеден, че е успял да се промъкне незабелязано вкъщи. — Явно за теб е нормално да се прибираш в два през нощта. Ела и ми дъхни.

Той се приближи и издуха тънка струя въздух в лицето й. Не виждаше добре очите й в тъмното, а и тя не изкоментира нищо повече, но Кристофер изобщо не си правеше илюзии.

— Утре преди обяд очаквам обяснение — отсече Ева. — Изморена съм, ще си лягам.