Александра Маринина - Седмата жертва

Ира изслуша Настя и Мирон външно спокойно, но само така изглеждаше. Просто тя вече не можеше да пребледнява — лицето й и бездруго беше обезкръвено.

— Господи — само това можа да промълви тя в отчаянието си, — защо, защо все на нашето семейство се стоварват всички нещастия? На кого сме попречили? Та ние не правим зло никому, от никого нищо не отнемаме. Защо става така?

Мирон веднага скочи и я прегърна, сякаш се опитваше да я защити от всекиго, който би посмял да я доближи.

— Недей, Ирочка, недей, не бива така, всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред — заговори й ласкаво той. — Ние няма да позволим на никого да ни стори зло, дори не си мисли за нищо лошо. Анастасия Павловна ни предупреди, сега ще бъдем готови и никой не може да ни свари неподготвени.

— И после, никой няма да ви остави сами в това опасно положение — добави Настя. — Следователят вече се разпореди за вашата охрана. И всички наши ще бъдат покрай вас, можете да разчитате на тях. Най-важното, Ирина, е ти да бъдеш внимателна и предпазлива. Ние правим всичко възможно да разберем кой е този човек и може би ще успеем да го задържим, преди той да се доближи до вашето семейство. Само не се притеснявай.

Тя си кривеше душата, защото нещата не бяха толкова прости. Щом Шегаджията използва чужди отпечатъци на пръсти и чужда ръка за писане на бележките, не могат ей така да отидат и да го арестуват. У него може и да не намерят оръжието, с което убива, и тогава по никакъв начин няма да го свържат с шестте убийства. Ето защо, дори да знаят със сигурност името и адреса му, ще трябва да чакат, докато той пристъпи към изпълнението на плана си по отношение на семейство Терехини. Ако изобщо е имал предвид именно това семейство, като каза, че седмия път ще се доближи до Настя съвсем плътно. Ами ако е говорел за други хора? Те ще охраняват Терехини и ще причакват Шегаджията, а той може да убие съвсем друг човек. Именно такава беше една от задачите, поставени от Олшански: Настя да си спомни и изброи всички възможни кандидати за ролята на седмата жертва.

Настя решително отиде при телефона и се обади на Коротков.

— Юра, ако обичаш, ела у Терехини — каза тя. — Трябва да разработим план и строго да инструктираме Ирина и Мирон. Да, ще те изчакам. И друго, Юра. Имаш ли ключ от моя кабинет? Моля ти се, иди там, под шкафа стоят старите ми обувки, едни черни, грознички… Аха. Вземи ги, моля те. Това е, чакам те… Сега ще дойде Юрий Викторович — бодро заяви в старанието си да разведри обстановката. — Помните ли го?

Ирина и Мирон помнеха Коротков много добре и по лицата им се изписа явно облекчение. Много естествено, сега ще дойде истински милиционер, мъж, и всичко ще се оправи. Настя разбираше, че при цялото си уважение към нея тези чудесни младежи не вярват, че една жена може да бъде „истински“ оперативен работник. Какво пък, много хора не вярват, това е положението. Няма да се обеси заради това я.

Събуди се Наташа, която всички дружно решиха да не тревожат с лошите новини, и чак до идването на Коротков общуването помежду им приличаше на приятелска среща между много близки приятели, които обаче не са се виждали отдавна.

Както обикновено в такива случаи, разговорът постоянно се въртеше около общи познати, сред които основното място заемаха Стасов и неговата дъщеря — Лиля, както и първата му съпруга.

— Не разбирам начина, по който Маргарита Владимировна отглежда детето си — нескрито осъдително каза Ира. — Понякога я виждам, когато се прибирам от работата в ресторанта. Това е в един през нощта, представяте ли си? Как може да скита до толкова късно, когато знае, че момиченцето е само вкъщи! Тия дни срещнах Лиля и тя ми каза, че е искала да си вземе котенце, защото й било много самотно у дома.

— А защо „е искала“? — учуди се Мирон. — После се е отказала, така ли? Или майка й не е разрешила?

— Не, Маргарита Владимировна разрешила, но после някой казал на Лиля, че котето няма да я спаси от самотата, трябвало й кученце, което щяло да й стане истински приятел. И тя сега се измъчва, не знае какво трябва да си вземе — кученце или котенце — обясни Ира.

— Аз пък четох някъде, че има котки, които по характер били като кучета, а грижите за тях били като за котките — оживи се Наташа, вдигайки очи от ръкоделието си — докато разговаряха, тя плетеше за по-голямата си сестра дълъг дебел пуловер за зимата. — Трябва да си спомня как се казваше тази порода и да кажа на Лиля. Тя ще бъде точно каквото й трябва.

Коротков нахлу в тихата обител като ураган, хвърли се да стиска ръката на Мирон и да целува момичетата, които не без основание смяташе за свои кръщелници. Проницателната Наташа се опита да задава въпроси за причините за това толкова внезапно посещение на милиционерите, но Коротков, когото Настя бе предупредила, с гръмовен смях заразказва как поради служебни задължения довечера трябвало да бъдат в района на Соколники, но кога и къде — още не се знаело, трябвало да им се обадят и да им съобщят допълнително, така че — ако домакините нямали нищо против — щели да поседят тук, докато нещата се изяснят напълно. Домакините нямаха нищо против.