Александра Маринина - Седмата жертва

И не щеш ли…

— Терехини ли? — недоверчиво попита Константин Михайлович Олшански. — Откъде си сигурна, че са те?

— Защото тогава за тях писаха много вестници. И това беше единственият случай, който се оказа публично свързан с моето име. Никога повече името ми не се е мяркало в пресата — поясни Настя. — Ако той иска да убие инвалид, когото аз познавам лично, този инвалид може да е само някой от семейство Терехини.

— Е, добре, да допуснем — кимна следователят. — Да допуснем, че си права. Ами седемте смъртни гряха, с които ми мътеше главата? Къде се дянаха смъртните грехове?

— Разбирате ли, Константин Михайлович, този Шегаджия има странни приумици — той иска да го заловя именно аз, но при това да докажа своята интелектуална състоятелност. Бош е бил измамен ход. Шегаджията се е опитал да ме заблуди, да ме вкара в задънена улица. По-просто казано, да ме провери за въшки. Много заплетено ли се изразявам?

— Абе — измънка той и оправи очилата си, — би могла да се постараеш да говориш по-ясно. Почакай малко, трябва да звънна на криминалистите.

Олшански вдигна слушалката, за да се обади на експерта, когото преди половин час бе помолил да прегледа донесената от Настя кутийка от лепенки.

— Още не е готов — избъбри недоволно, когато завърши разговора. — Обещава за след двайсет минути. През това време ти говори.

— Най-общо казано, Шегаджията е вманиачен по идеята смъртта да настъпва тогава, когато човекът сам я пожелае. Вероятно я е пожелал за себе си, но при това е имал още една цел: всички ние да научим за неговата идеология. Не да ни я обясни шепнешком, а да я изкрещи с цяло гърло. Не знам защо в качеството на марионетка е избрал именно мен. Когато го заловим, ще можете да го попитате за това. Но първо е искал да се убеди, че аз съм достоен противник и може да играе тези игри с мен. Изобщо не е бил сигурен, че ще схвана символа на Бош и че в ръцете ми ще попадне филмът „Седем“. Но не е и държал да бъде сигурен, разбирате ли?

— Не, не разбирам — ядоса се Олшански. — Бъди така добра да се изразяваш по-ясно.

— В онова телевизионно предаване стана дума, че знам пет чужди езика. Каква може да бъде реакцията му? Аха, много си била образована значи? Е, ако наистина е така, тогава — освен своята милиционерска наука — трябва да имаш огромен обем от знания, трябва да познаваш литературата, историята, живописта, философията, географията и така нататък. Ако познаваш живописта, ще разбереш за Бош, ако ли не, значи само се мислиш за много образована. По-нататък. В предаването казах, че човечеството не може да изобрети нищо в психологическо отношение, защото всичко вече е изобретявано някога, и то по много пъти. Не е възможно да се извърши престъпление, каквото никога не е било извършвано. То може да бъде оригинално по техническото си изпълнение, но по мотивация ще бъде старо като света. Какво може да се каже в отговор на това? Аха, много си била умна бе! Но ако наистина мислиш по този начин, а не го изрече ей така, за по-ефектно, тогава трябва и да действаш в съответствие с тази заявка. Трябва да четеш много криминални романи и да гледаш филми за престъпления, за да имаш пълния списък на възможните мотиви и психологически изкривявания. Значи непременно ще гледаш филма „Седем“, а може вече да си го гледала. Това е много известен филм, всички познавачи на жанра са го гледали. А ако не си запозната с този филм, значи просто говориш неща, които не мислиш. А щом си необразована бъбривка, разбира се, няма да ме заловиш, но аз не го и искам. Аз държа да ме залови достоен противник, от когото не е срамота да изгубя играта. Ако успееш да ме заловиш, ако се окажеш такава, каквато изглеждаш, тогава съм готов да ти се оставя. Ето така е разсъждавал. Ние с Льошка снощи много мислихме, мъчихме се да разберем защо Шегаджията съзнателно е поставил толкова много условия, при всяко от които можеше да стане провал. Аз да не се сетя за Бош, да не гледам филма и така нататък. И стигнахме до извода, че това трябва да направи някой от моето обкръжение, който има възможност да проконтролира ситуацията. Затова днес отидох при Ирина — да я питам откъде познава живописта на Бош, сама ли я е открила, или някой й е подсказал. А сега мисля, че за Шегаджията не е задължително да бъде в моето обкръжение и да контролира ситуацията, защото ситуацията се контролира сама, разбирате ли? Ако аз съм достойният противник, ще го заловя, а ако не съм — той не иска да го заловят. Ще се укроти за известно време и ще измисли някаква друга комбинация, ще си избере нова марионетка и ще я проверява за въшки. Тоест, исках да кажа — за интелект. Той е фанатизиран по идеята си и ще я прилага в живота, каквото и да му струва това. В този смисъл съседът на Ирка напълно подхожда за тази роля, не мислите ли? Той е знаел за телевизионния мост няколко дни предварително: беше у Стасов, когато ние с Татяна обсъждахме как и какво ще говорим. По време на предаването не си е бил вкъщи, така твърди Ира. Постоянно в разговор употребява обръщението „скъпа“, както и в своите бележки. Държи се дистанцирано от съседите си, не ги допуска в живота си, не си разказва биографията, не показва стаите в жилището си. Те дори не знаят фамилното му име!