Александра Маринина - Смъртта като изкуство

Все пак Ирина успя да си намери рокля, която, макар че открои апетитните й форми, й стоеше чудесно и дори я правеше по-стройна. След като разбра, че няма да успее да придума Настя за покупка, Даша горестно въздъхна и поведе гостенките си към офиса си да пият кафе.

— Как е Юра? — попита Настя Ирина. — Справя ли се? Или скучае?

Въпросът не беше зададен просто от любезност. Юрий Коротков беше по-възрастен от Настя и напусна длъжността заместник-началник на отдела преди нея. Отначало опита да си намери работа в частна фирма, но много бързо се разбра, че мъже на неговата възраст и с неговата квалификация се търсят само с една-единствена цел: да умеят да решават въпроси и да разнасят пликове. Още първия път, щом Коротков се обади по телефона, посочен в обявата, че се търсят служители в служба по безопасност, го попитаха в прав текст:

— В какви служби можете да решавате въпроси?

Тогава той си помисли, че просто не е имал късмет, и се обади на още няколко места, публикували същите обяви. Но чу същите въпроси. Колкото до пликовете с пари, които щеше да е нужно да „разнася“, за такова нещо никой не говореше направо, но Юра беше достатъчно умен, за да се досети.

Натъжи се и едва не го удари на пиене, но точно тогава се обади Александър Каменски, банкерът, който освен всичко друго се занимаваше и с други бизнес дейности.

— Ще дойдеш ли при мен като директор на почивна станция в Подмосковието? — попита Александър.

Първата реакция на полковника в оставка Коротков беше категоричен отказ. Той, професионалният детектив, милиционерът с трийсет и пет годишен стаж — директор на почивна станция? Хората ще си умрат от смях! Но времето минаваше, а работа, която би заинтересувала Коротков и която не противоречеше на моралните му ценности, така и не се появяваше. И той със стиснати зъби прие предложението на банкера Каменски.

Оттогава минаха пет години и съвсем неочаквано за себе си Коротков се увлече и запали по новата си работа. Като енергичен и инициативен работохолик, той постоянно измисляше или усъвършенстваше нещо: ту създаваше оздравителен комплекс, ту въвеждаше в стола различни режими на хранене — за вегетарианци, за диабетици, за болни от язва, за деца, ту пък измисляше специални детски програми, за да имат възможност родителите да прекарат известно време във фитнес центъра или в новосъздадения център с разнообразни спа процедури. Освен това Юра, който от личен опит знаеше до какво води безделието, комбинирано с водка, се стараеше максимално да ангажира вечерите на почиващите с различни културни мероприятия и за целта много му помагаше местоположението на почивната станция — живописно кътче на брега на езеро. Веднъж се случи жена му Ирина да препоръча на режисьора, при когото се снимаше в момента, да се обърне към Коротков за избора на място за външни снимки. Юра не се колеба дълго, даде разрешение за снимки на огромната територия на почивната станция, но в замяна се разбра с режисьора, освен официалното заплащане през счетоводството да се провеждат творчески вечери с актьорите за почиващите при всяко тяхно идване през целия период на снимките. Периодът се оказа дълъг, защото снимаха сериал, чието действие се развиваше тъкмо на брега на езерото, така че срещите с известни артисти и режисьори станаха нещо обичайно за почивната станция. След тези снимки последваха и други, твърде красива се оказа местността и условията за работа — превъзходни, а Коротков с помощта на Ирина и на режисьорите, с които се запознаваше, започна редовно да кани екранни звезди за радост на всички обитатели на поверената му почивна станция.

Така че с работата на Юра всичко се уреди, но семейните му неприятности продължаваха. Ирина беше негова втора съпруга, от първия си брак той имаше син. Синът му беше женен, имаше дъщеря и с нея и съпругата си живееха с първата съпруга на Коротков — Ляля. Основният проблем се състоеше в това, че синът му и неговата съпруга бяха сериозно пристрастени към алкохола, и Ляля не можеше по никакъв начин да се справи с този проблем. Разбира се, Коротков неведнъж се намесваше и водеше със сина си сериозни мъжки разговори — заплашваше го, мъмреше го, уреждаше му лечение, но младежът отначало се съгласяваше да влезе в болница, а след три-четири дена бягаше оттам и всичко започваше отначало. Ето защо Юрий намисли да отнеме по съдебен път своята петгодишна внучка, за да я отгледат заедно с Ирина, която не можеше да има деца. Ирина беше съгласна, искаше й се с Юра да имат пълноценно семейство с деца, но Коротков все не можеше да се реши да направи първата стъпка: все пак това не е шега работа — да водиш дело срещу собствения си син. Без съмнение щеше да се стигне и до съд, защото синът и снахата изразиха категоричен, макар и немотивиран отказ на предложението на Коротков да решат въпроса приятелски и без каквито и да било правни тъжби да дадат момиченцето да го отглежда дядо му.