Александра Маринина - Смъртта като изкуство

Здесь есть возможность читать онлайн «Александра Маринина - Смъртта като изкуство» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Хермес, Жанр: Криминальный детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Смъртта като изкуство: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Смъртта като изкуство»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В театър „Нова Москва“ е извършено покушение над заемащия постовете директор и художествен ръководител Лев Богомолов. Пострадалият е в кома вследствие на удар с бухалка. Недоволни от тромавата работа на милицията, роднините му се обръщат към детективската агенция, в която работи Анастасия Каменская. Заедно с младия оперативен работник Антон Сташис тя се заема със случая.
Заподозрените са много, което не изненадва никого предвид избухливия нрав и безцеремонното поведение на Богомолов. Още в началото на разпитите Настя и Антон усещат, че всички работещи в театъра лъжат, макар и по различни причини. У двамата детективи все повече се затвърждава мнението, че ще намерят извършителя на покушението именно в „Нова Москва“. Но едно събитие, на пръв поглед незначително, ала със съдбовни последствия, ще се окаже повратна точка в разследването. Някой е изчаквал търпеливо години, за да отмъсти… cite     М. Булгаков, „Театрален роман“
empty-line
5

Смъртта като изкуство — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Смъртта като изкуство», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Шуреят на Богомолов, дребният бизнесмен Вадим Дмитриевич Вавилов, набит и плешив човечец, който никак не приличаше на красивата си сестра, явно се тревожеше и за нея, и за зет си, и много искаше да бъде полезен, старателно си припомняше всичко, което бе чувал от Богомолов, но засега във всичките тези спомени нямаше нищо, което да хвърля светлина върху причините за престъплението или поне да позволява изграждането на поредна версия. И Зарубин взе решение. Идеята го осени преди около половин час и той, докато задаваше въпроси на Вавилов и изслушваше отговорите му, същевременно се опитваше да осмисли хрумналата му идея. И колкото повече претегляше ситуацията, толкова повече му харесваше идеята.

— Вадим Дмитриевич, искате ли покушението срещу Лев Алексеевич да бъде разкрито?

— Иска ли питане, Сергей Кузмич?! Разбира се, че искам.

— Готов ли сте да платите за това?

— На кого? — безкрайно се учуди Вавилов. — На вас ли? Да не би това да са някакви нови правила?

— Разбирате ли, Вадим Дмитриевич — търпеливо взе да обяснява Зарубин, — вие самият казвате, че Лев Алексеевич има тежък характер, трудно се разбира с хората, груб е и с остър език, а щом е така, значи има безброй врагове. А нашите милиционерски сили и възможности са крайно недостатъчни, за един случай не можем да отделяме толкова сътрудници, колкото е нужно, защото имаме и други случаи, а броят на служителите ни все пак е ограничен. Ако вие наистина сте заинтересован престъпникът да бъде разкрит, готов съм да ви подскажа един вариант. При нас на „Петровка“ дълги години работеше служител, когото бихме могли да привлечем към случая. Но това ще струва пари.

— Бившите милиционери все пак са користолюбиви, така ли? — позасмя се Вавилов. — Не искат да работят за идеята?

— Бившите милиционери работят не за идея, а срещу заплащане, впрочем, както и действащите — хладно отвърна Зарубин. — Човекът, за когото говоря, работи в частна детективска агенция и неговото време струва пари, защото е работно време, а детективите нямат свободно време. Готов ли сте да платите?

— А вие гарантирате ли резултат?

— Гарантирам.

Зарубин силно се постара гласът му да прозвучи твърдо, но самият той долови в него известна неувереност. Анастасия Павловна е стабилна, но знае ли човек… Все пак става въпрос за театър, а не за бандитска групировка.

— Нямам свободни средства — отговори Вавилов, след като помисли малко. — Мащабите на моя бизнес не са толкова големи, както вероятно ви се струва. Но ако сте сигурен в целесъобразността на предложението ви, ще намеря пари, това е мой проблем.

И Зарубин облекчено си пое дъх.

* * *

— Така де, купи си го, Настенка, направи си подарък по случай Деня на милицията. — Ирина Савенич уговаряше Настя Каменская. — Виж само колко ти отива.

Настя най-подробно се оглеждаше във високото огледало и признаваше, че наистина този тъмносив трикотажен костюм с тясна пола малко под коляното и късо сако, което й стоеше прекрасно, много й отива. Костюмът й харесваше, цената — не. Но за нея най-важното беше да улови идеята, да разбере дрехи от какви материи и с каква кройка и цвят й стоят добре и не правят още по-невзрачна нейната и без това безцветна външност, която Настя категорично отказваше да разкраси с помощта на грим. Гримирането отнема време, а времето й е скъпо. Откакто започна работа в частната детективска агенция на своя стар приятел Владислав Стасов, Настя се видя с пари и по принцип от време на време можеше да си позволи някаква наистина скъпа дреха от известна марка, но в това отношение беше непреклонна: в бутика само мери и преценява, а после търси аналогични модели в магазини с „нормални“, а не фантастични цени.

Съпругата на брата на Настя Александър Каменски Даша притежаваше точно такъв бутик, претъпкан с маркови стоки, и всеки път, когато дойдеше тук, за да мери и преценява, Настя изслушваше уговорките на Даша да си купи нещо, ала нито веднъж не отстъпи от собствените си правила: няма намерение да плаща луди пари заради марката, не намира своите на улицата, а честно ги печели и много добре знае цената им. Днес натискът бе удвоен: заедно с Настя бе дошла и съпругата на Юра Коротков — Ирина, която, за разлика от нея пазаруваше в магазина на Даша с нескрито удоволствие, при което не спираше да бърбори:

— Господи, каква дебела крава съм! Нищо не ми става, всичко ми е малко и тясно. Ако бях слабичка като тебе, Настя, щях да премеря и изнеса целия магазин — каквото и да пробваш, ти стои прекрасно. А докато аз си намеря нещо, и налъмите може да цъфнат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Смъртта като изкуство»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Смъртта като изкуство» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Александра Маринина - Неволна убийца
Александра Маринина
Александра Маринина - Обратная сила. Том 1. 1842–1919
Александра Маринина
Александра Маринина - Пешките падат първи
Александра Маринина
Александра Маринина - Я умер вчера
Александра Маринина
Александра Маринина - Дорога
Александра Маринина
Александра Маринина - Стилист
Александра Маринина
Александра Маринина - Чужда маска
Александра Маринина
Александра Маринина - Смърт заради смъртта
Александра Маринина
Александра Маринина - Светлият лик на смъртта
Александра Маринина
Александра Маринина - Безупречная репутация. Том 1
Александра Маринина
Отзывы о книге «Смъртта като изкуство»

Обсуждение, отзывы о книге «Смъртта като изкуство» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x