Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

— И това се случи преди шест години?

— Преди близо седем.

— Вие сте работили заедно пет години в Калифорния, значи Дъглас е започнал да се занимава с добив на злато преди не по-малко от единайсет години?

— Точно така.

— За да се поддържа една заплаха толкова дълго време, трябва да е била предизвикана от нещо изключително сериозно. Едва ли може да се обясни с някаква дреболия.

— Мисля, че в живота му имаше някаква сянка и той не можеше да я забрави напълно.

— Но ако един човек го застрашава опасност и той е наясно каква е, не би ли било редно да потърси защита от полицията?

— Може би опасността е била такава, че не е имало начин да бъде защитен. Дъглас винаги ходеше въоръжен, с револвер в джоба. Но пък снощи е бил по халат, револверът му е бил останал в спалнята. Сигурно е решил, че е в безопасност с вдигането на моста.

— Искам да уточним периодите — каза Макдоналд. — Изминали са шест години откак Дъглас е напуснал Калифорния. Вие сте го последвали на следващата година, нали?

— Точно така.

— Той е женен от пет години. Сигурно сте пристигнали по време на женитбата му?

— Близо месец преди това. Кум съм му.

— Познавахте ли госпожа Дъглас преди брака й?

— Не. Десет години не съм бил в Англия.

— Но оттогава често сте се срещали с нея.

Баркър изгледа втренчено детектива и отвърна:

— Често се срещах с него, с нея се срещах, защото не е възможно да посещаваш един мъж, без да се запознаеш и със съпругата му. Ако си въобразявате, че има някаква връзка…

— Нищо не си въобразявам, господин Баркър. Длъжен съм да проверя всичко, което може да помогне за разследването. Не съм възнамерявал да ви обидя.

— Някои въпроси засягат! — докачено се сопна Баркър.

— Интересуваме се само от фактите. Във ваш интерес, а и в интерес на всички е те да бъдат изяснени. Одобряваше ли господин Дъглас приятелските ви отношения със съпругата му?

Баркър пребледня и неволно стисна едрите си яки длани.

— Нямате право да задавате такива въпроси! — извика той. — Какво общо има това с убийството?

— Значи се налага да повторя въпроса си.

— Добре, аз отказвам да отговоря.

— Можете да не ми отговаряте, но трябва да сте наясно, че отказът ви е посвоему отговор, защото не бихте отказали, ако нямате какво да криете.

За миг Баркър остана дълбоко замислен, с мрачно изражение, смръщил катраненочерните си вежди. После ни се усмихна и каза:

— Да, в крайна сметка вие, господа, просто си вършите работата и аз нямам право да ви преча. Искам само да ви помоля да не безпокоите госпожа Дъглас по този въпрос, достатъчно е измъчена в момента. Да, ще ви призная, че клетият Дъглас имаше един-единствен недостатък: беше ревнив. Държеше на мен, едва ли друг човек така е държал на приятеля си. А съпругата си обожаваше. Обичаше да му гостувам, непрекъснато ме канеше. Но случеше ли се със съпругата му да се увлечем в разговор, доловеше ли симпатия помежду ни, изведнъж сякаш го заливаше вълна от ревност, преставаше да се владее и изричаше какви ли не нелепици. Това ме е карало неведнъж да се заричам да не идвам повече тук, но после той ми изпращаше писма, в които така се каеше и така ме умоляваше, че не можех да откажа. Но повярвайте ми, господа, и на смъртния си одър ще твърдя, че не е имало по-вярна и любеща съпруга от нея, а ще добавя също — и по-предан приятел от мен!

Баркър изрече пламенно тези думи, но инспектор Макдоналд като че ли не бе готов да приключи темата.

— Знаете нали, че венчалната халка е била свалена от пръста на покойника? — попита той.

— Така изглежда — потвърди Баркър.

— Какво значи „така изглежда“? Вие знаете за този факт.

Баркър сякаш се смути:

— Казах „изглежда“, защото имах предвид, че не е изключено Дъглас сам да е свалил пръстена.

— Но това, че пръстенът липсва, все едно кой го е свалил, ще накара всеки да помисли, че трагедията е свързана с този брак, нали?

Баркър сви широките си рамене.

— Не се наемам да обясня какво значи. Но ако намеквате, че този факт поставя по някакъв начин под въпрос достойнството на въпросната дама — каза той и за миг очите му блеснаха, но после с явно усилие обузда изблика си, — изцяло сте на грешен път!

— Струва ми се, че засега нямам повече въпроси към вас — хладно каза Макдоналд.

— Може ли да попитам за една малка подробност — обади се Шерлок Холмс. — Когато влязохте в стаята, на масата имаше запалена свещ, нали така?

— Да.

— И на нейната светлина установихте, че се е случило нещо ужасно?