Агата Кристи - Великата Четворка

Поаро ме погледна начумерено.

— За вас, Хейстингс — каза той, — всичко, което не е плод на вашето въображение, е прекалено. Що се отнася до мен, аз съм съгласен с този господин. Но продължете, моля ви, мосю.

— Не претендирам, че мога да кажа със сигурност какво той цели да постигне с всичко това — продължи мистър Ингълс, — но предполагам, че заболяването му е това, което е засягало великите умове от времето на Акбар и Александър до Наполеон — алчност за власт и лично превъзходство. До наши дни, за да се постигне победа, беше необходимо да се използва въоръжена сила, но в този век на размирици човек като Ли Чанг Йен може да използва други средства. Разполагам с доказателства, че той има неограничени парични средства зад гърба си за подкупи и пропаганда. Освен това съществуват признаци, че под негов контрол е някакво ново научно откритие, което има такава мощ, каквато светът не е сънувал.

Поаро следеше думите на мистър Ингълс с най-голямо внимание.

— А в Китай? — попита той. — Той действа и там, нали?

Домакинът ни кимна енергично.

— Да — каза той. — Въпреки че не мога да представя никакво доказателство, което би имало тежест в съда. Аз говоря единствено на базата на моите собствени знания. Познавам лично всеки човек, който играе някаква роля в управлението на Китай и мога да ви заявя следното — хората, които се набиват ежедневно в очите на обществеността, са личности с малко или почти никакво значение. Те представляват марионетки, които танцуват според дърпането на конците от нечия властна ръка и тази ръка е на Ли Чанг Йен. Той е умът, който управлява Изтока днес. Ние не разбираме Изтока — и никога няма да го разберем, но Ли Чанг Йен е духът, който господства над него. Не че той застава под светлината на прожекторите — о, не, никога! Той никога не напуска палата си в Пекин, но оттам дърпа конците — точно така, дърпа конците — и нещо някъде далеч се случва.

— И няма никой, който да се опълчи срещу него? — попита Поаро.

Мистър Ингълс се наведе напред в креслото си.

— Четирима опитаха през изминалите четири години — каза бавно той. — Мъже смели, честни, с остър ум. Всеки един от тях можеше навремето да попречи на плановете му — той направи пауза.

— И? — попитах аз.

— Е, те са мъртви. Един написа статия и спомена името на Ли Чанг Йен във връзка с бунтовете в Пекин и след два дни бе намушкан с нож на улицата. Не успяха да заловят убиеца му. Провиненията на другите двама бяха подобни. В реч, статия или в разговор всеки от тях свърза името на Ли Чанг Йен с бунтове или революции и до една седмица след тяхната проява на неблагоразумие те бяха мъртви. Един бе отровен, един почина от холера, изолиран случай — тогава нямаше епидемия, а последният бе намерен мъртъв в собственото си легло. Причината за смъртта не бе открита, но един лекар, видял трупа, ми каза, че тялото е било прогорено и сбръчкано, сякаш пронизано от лъч електрическа енергия с невероятна мощност.

— А Ли Чанг Йен? — попита Поаро. — Той, естествено, не е бил уличен, но все пак са останали следи?

— О-о, следи — да, разбира се. Освен това веднъж открих човек, който искаше да говори, блестящ млад китайски химик, който бе протеже на Ли Чанг Йен. Един ден този химик дойде при мен и аз видях, че той бе на ръба на нервен срив. Загатна ми за някакви експерименти, които е извършвал в палата на Ли Чанг Йен под ръководството на мандарина — експерименти върху кули 3 3 Кули (презр.) — неквалифициран азиатски работник — Б.пр. , при които е било проявено най-отвратителното незачитане на човешкия живот и страдания. Нервите му бяха напълно разбити и той се намираше в окаяно състояния на постоянен ужас. Аз го сложих да легне в една от горните стаи на къщата ми, възнамерявайки да го разпитам на следващия ден — което, разбира се, бе глупаво от моя страна.

— Как се добраха до него? — попита Поаро.

— Това никога не ще узная. Събудих се същата нощ, за да открия, че цялата къща е в пламъци и за мой късмет успях да избягам и спася живота си. Разследването показа, че на горния етаж е избухнал пожар с изумителна сила и останките от моя млад приятел бяха овъглени в превърнати в пепел.

От сериозността, с която мистър Ингълс говореше, аз разбрах, че това е любимата му тема за разговор, която можеше да продължи до безкрайност, но очевидно той осъзна, че се е поувлякъл, тъй като се засмя с нотка на извинение в гласа си.

— Но, разбира се — каза той, — аз не разполагам с доказателства и вие, както останалите, ще кажете, че ми е влязъл бръмбар в главата.